Ю.Дж.Кришнамурти (1918-2007) - мъдрост

Всички човешки същества в същността си са еднакви.  Няма никаква разлика.  Вероятно културата е виновна за различията.  Бидейки такива, каквито сме, светът не може да бъде по-различен.  Докато във вас има стремеж да промените себе си, ще искате да промените и света.


Ю.Дж.Кришнамурти (1918-2007) - мъдрост

Проблемът е следния:  Природата е създала всички видове на планетата. Човешкият вид не е по-важен, от който и да е било друг вид.  Човекът сам си е отредил най-високото място.  Той вярва, че е създаден за някаква по-висша цел.  За това е виновна ценностната система, която сме създали.  В даден момент от еволюционното развитие на човека, стремежът му да търси нещо (съвършения човек, власт, удоволствие, знание) е станал необходимост.  Тогава човекът се е отделил от Природата.


Ю.Дж.Кришнамурти (1918-2007) - мъдрост

Защо Природа първо иска да създаде, а после да разруши? – Защото всъщност нищо никога не се ражда и нищо никога не умира. Това, което създава промеждутъка между творение и унищожение, или времето между тях, е мисълта. В Природата изобщо няма смърт или унищожение. Има само пренареждане на атоми.


Ю.Дж.Кришнамурти (1918-2007) - мъдрост

Ние смятаме, че мислите са вътре в нас и се самозараждат. Всъщност има нещо, което аз наричам мисловна сфера. Тя представлява всички мисли, преживявания и чувства на хората, които се предават от едно поколение на следващото. Мозъкът не е творец, а само реагира на стимули. Това, което наричате мисъл е активността на невроните в мозъка. С други думи, мисълта е памет. Някакъв стимул активира мозъка чрез сетивните възприятия и задейства паметта. Мозъкът е компютър, натъпкан с много боклук. Така, че той не твори. Мозъкът не се интересува от решаването на проблемите, които сами сме си създали. Той просто не е в състояние да се справи с проблемите, създадени от мисълта. Мисълта е неприсъща на мозъка и е извън него.


Ю.Дж.Кришнамурти (1918-2007) - мъдрост

Тялото не иска нищо да учи или знае, защото разполага с вродена интелигентност, която му помага да оцелее.  Ако тялото се окаже в джунглата, то ще оцелее; ако не – умира.  Но ще се бори до последен дъх.  Това е начинът, по който функционира човешкото тяло. Атомите в него са групирани по един начин и в момента на смъртта, се прекомбинират.  Ще бъдат използвани за нещо друго.  Така че за тялото няма раждане и смърт.  Мъртвото тяло е пълно с живот.  Разлагането му дава живот на други организми.  Ако смъртта осигурява живот, защо я наричате смърт? 


« Предишна 1 2 3 4 Следваща »

Последни статии


БИЗНЕС КОНСУЛТАЦИИ
НАТИСНИ ТУК


КАЛЕНДАР НА СЕМИНАРИТЕ 2017
НАТИСНИ ТУК


Категории