Предприемачът и преходът към професионален мениджмънт

публикувано в: Лидерство

28 Сеп
2011

Стартирам бизнес от нулата.  Работя много – по 10-12 часа 6-7 дни в седмицата. За 3-5 години фирмата достига оборот 5-10 000 000 лв. (в зависимост от отрасъла) и персонал 50-100 души.  В този момент аз съм един наистина успешен предприемач.

Продължавам да работя много.  Минават нови 5 години, а оборотът продължава да се движи около 5-10 000 000 лв., персоналът около 50-100 души.  В тази ситуация правилно е да се определя като „бях успешен предприемач”.

 
Защо компанията тъпче на едно място?  Толкова много постигнах, не е възможно проблемът да е в мен, нали?  Тръгнах от нулата, имам пазарен нюх, специалист съм в моя отрасъл, интелигентен съм...къде е проблемът?
 
 
Нека разгледаме най-често срещаните симптоми на такива „непомръдващи” предприятия:
  • планирането е рядкост, а когато има планове – те или се изпълняват със закъснение, или въобще не се изпълняват
  • повечето служители си мислят, че оперативките са загубено време
  • няма качествени мениджъри
  • доста служители се страхуват да не загубят работата си
  • служителите не знаят накъде върви фирмата
  • всеки отдел има свое виждане за отговорностите на другите отдели в съвместните процеси
  • съществува роднинско-приятелски кръг от служители, за които фирмените правила не важат
  • голяма част от новопостъпилите млади специалисти напускат в рамките на 18 месеца
 
Какво да направя, в качеството си на успешен предприемач, за да извървя пътя от „семейната” фирма до професионално управлявана компания? 
 
Да разгледаме следващата таблица:

предприемачески етап
мениджърски етап
печалбата просто се случва има прогноза за печалбата
няма бюджети и планиране има бюджети и план за всеки отдел
липсва система за обучение и оценка на персонала минимум едногодишен план за развитие на всеки служител
неизчистени права и задължения ясни писмени права и задължения
слаб управленски контрол система за месечни отчети и контрол
слаба финансово-счетоводна отчетност професионална финансово-счетоводна отчетност
 
 
След като предприемачът постигне успех правилата на бизнес играта се променят.   Иска или не предприемачът, фирмата има нужда от промяна на управленския стил.  След разрастването си компанията започва да има собствен живот и според Ерик Фламхолц и Ивон Рандъл, написали „Стълбата на успеха”, основателят й има 5 възможности:
  • Да наеме професионален Управител, като продължава да се интересува от бизнеса, бидейки консултант на Управителя и определящ стратегическия план на фирмата – както Хауърд Шулц от Starbucks, по никакъв начин предприемачът-основател не трябва да се намесва в оперативната дейност.
  • Да наеме професионален Управител и да се оттегли от бизнеса – както направи Фил Найт от Nike.
  • да продаде бизнеса си – както Стив Джобс от Apple Computers и да стартира нова предприемаческа фирма.
  • Да промени своя управленски стил – изключително трудно за постигане, но не е невъзможно.
  • Да продължи да действа без промяна, надявайки се проблемите сами да изчезнат – най-болезненото за предприемача-основател решение.
 
Предприемачът е най-желаната фигура във всяка икономика.  Той открива ниши, създава продукти и услуги, нови индустрии и работни места... Но в зрелите години на създадената от него фирма предприемачът трябва да осъществи болезнения преход и да даде свобода на компанията да се развива, така както родителите дават свобода на своите деца, когато пораснат.
 
А Вие в каква компания работите?  Съответства ли нейният стил на управление на Вашите умения и амбиции?

 

Оцени:

Подобни публикации


Коментари:

Последни статии


БИЗНЕС КОНСУЛТАЦИИ
НАТИСНИ ТУК


КАЛЕНДАР НА СЕМИНАРИТЕ 2017
НАТИСНИ ТУК


Категории