Лидерът и вдъхновението

публикувано в: Лидер

13 Апр
2010

От определението за лидер знаем, че лидерът е човек с ясна цел и последователи.  Но откъде лидерът черпи своето вдъхновение?  Как той се зарежда с неизчерпаема енергия?

 
Съгласно тълковния речник на БАН вдъхновението е творческо въодушевление, състояние на творчески подем.
 
Бидейки запознати с парадокса на паричния мотив, можем спокойно да отхвърлим парите като ключов стимул за лидера.  Честно казано, аз не виждам начин как парите могат въобще да подпомогнат творческия подем на личността.  Забелязал съм, че с годините ентусиазмът у мнозинството хора угасва, въпреки непрекъснато растящите им доходи.  Тяхната борбеност, критичност, желание да променят себе си, да създават почти изчезват за сметка на настъпващата апатия и стремеж да притежават повече и повече блага.
 
И все пак, има стотици лидери, които лидер, вдъхновениенякак си успяват да бъдат образец за вдъхновение и неизчерпаема жизненост.  Как те успяват да запазят своята младежка дързост, да я съчетаят със знания и да градят успехи?
 
Основна част от съзнателния си живот, след като извадим времето за сън и други първични нужди, лидерът посвещава на успеха на организацията си.  Времето, извън фирмата, с което разполага, за да се зареди с положителна енергия е по-малко, отколкото времето, през което изразходва тази енергия. Въпреки, че Природата е голямата ми любов предполагам, че не е възможно основната част от вдъхновението да идва от външната среда през кратките периоди на взаимодействие с нея.
 
След като изключихме парите и околната среда, като ключови фактори за вдъхновението на лидерa остана само неговата личност, неговите разбирания за света.  Правилният мироглед e предпоставка лидерът:
  • да дефинира голямата, но същевременно постижима цел
  • да избира правилните методи за постигането й
  • да създава последователи
  • да допуска по-малко грешки
  • да не пилее енергията си по второстепенни дейности
  • да се радва на постигнатия напредък.

Правилният мироглед минава през верни отговори на въпроси като:

- Какъв съм аз, днес и сега? (за разлика от: Какъв искам да стана или Като какъв искам да ме възприемат)
Какво умея да правя най-добре? (но не, какво искам да правя)
- Това, което умея най-добре ли правя понастоящем?

 
Ако правим това, в което сме най-добри, ако знаем какви сме, ако не заместваме реалността с желаното от нас, нашата връзка със света ще бъде много по-здрава и градивна.  На това се казва „да откриеш себе си”.  И тогава няма несъответствия между нашите очаквания и обратната връзка от света.  Вдъхновението не може да бъде намерено чрез волеви усилия.  То се ражда от самото взаимодействие на „открилия себе си”с другите, със света.
 
Ако трябва да изразя всичко в едно изречение, то би било: Вдъхновението идва при този, който е в душевен мир със себе си и със света.
 
Лидерите не се разкъсват от вътрешни противоречия, стъпили са здраво върху „правилния” мироглед и вярната самооценка и са фокусирани върху постигането на голямата дръзка цел.  И то – вдъхновението – по „естествен” начин блика от тях.  Тяхното вдъхновение е толкова силно, че запалва пламъка на страстта към успеха у последователите.
 

Открийте себе си, своята настояща личност, бъдете себе си и вдъхновението ще бъде с Вас, завинаги!

 

Оцени:

Подобни публикации


Коментари:

Последни статии


БИЗНЕС КОНСУЛТАЦИИ
НАТИСНИ ТУК


КАЛЕНДАР НА СЕМИНАРИТЕ 2017
НАТИСНИ ТУК


Категории