Интересът на банките срещу интересите на народа и бизнеса

Банките изпълняват три важни функции в икономическия живот на страната: кредитно посредничество, платежно посредничество, съхранение на ценности и пари. И в трите функции банките, опериращи в България, се представят по-слабо от своите посестрими в Европа.  Вероятните ключови причини са: (1) недостатъчното познаване и разбиране на потребностите на клиентите, (2) слабият мениджмънт и (3) неефективният банков надзор.

 

Съдържание на статията

  • Функции на банките
  • Държавата толерира 26 търговски дружества (банките) за сметка на останалите 400 000 предприятия
  • Ефективното банково лоби
  • Бизнес неефективност в банките
  • Печалби на банкова система вследствие на горните фактори
  • Какво може да бъде направено но няма да се случи без граждански инициативи
  • Бъдещето на банковите услуги

 

Функции на банките

Банките изпълняват три важни функции в икономическия живот на страната:

  • кредитно посредничество;
  • платежно посредничество;
  • съхранение на ценности и пари.

Най-съществената функция на банките е кредитното посредничество. Те акумулират свободен паричен ресурс и го отдават на търсещите, под формата на кредити, срещу лихва. В България изпълнението на тази функция е съпроводено с изключително висок дял на необслужваните кредити. Банкова система има достъп до добри практики от 1472 г. насам (най-старата банка Monte dei Paschi di Siena, Италия е основана е 1472 г., а през 2012 г. тя оперира през 1900 клона). Човек очаква, че богатата история на банковото дело ще позволи на родните банкери правилно да преценят кой бизнес проект да кредитират и кой да откажат поради висок риск. Но статистиката показва, че българските банкови мениджъри оценяват бизнес риска крайно незадоволително. На практика кредитните инспектори нямат никакъв опит в реалния бизнес, не го разбират и съответно не могат да го оценяват правилно. С навлизането на интернет, динамиката и турбуленцията в света на бизнеса рязко се повишиха. Това доведе до промяна на множество бизнес практики и модели. Но банките продължиха да ползват шаблоните от „доброто старо време“. Тези шаблони са подходящи за големите и част от средните фирми (по-едрите)[1]. Големите фирми са 0.2% от общия брой на търговските дружества в България, а средните – 1.2%[2]. За останалите 98.6% компании, които генерират приблизително 65% от брутния вътрешен продукт и осигуряват работа на 75% от работоспособното население, шаблоните са неадекватни. Крайният резултат е големият дял на необслужваните кредити. Опитайте се да отгатнете кой покрива тези загуби на банките? – Познахте, загубите се плащат от изрядните клиенти посредством по-високите такси и лихвени проценти.

И понеже банките изпълняват важни функции в икономиката, в Българска Народна Банка (БНБ) съществува отделно направление, наречено „ управление банков надзор“. Каква е ролята на банковия надзор откриваме на сайта на БНБ:

Надеждният и ефективен банков надзор, заедно с адекватната макроикономическа политика, е от решаващо значение за финансовата стабилност на всяка държава. Регулирането и осъществяването на надзор върху дейността на кредитните институции в Република България е една от основните функции на БНБ, с която се цели поддържане стабилността на банковата система и защита интересите на вложителите“ (източник: БНБ, 2019 г.).[3]

На фона на това правилно разбиране за ролята на банковия надзор буди недоумение случая с Корпоративна Търговска Банка (КТБ), при който фалитът бе предшестван от одит на БНБ, извършен няколко месеца по-рано, който не констатира „деликатното“ положение на КТБ.  Цитираният факт показва едно крайно неефективно управление банков надзор.

Защо ръководството на БНБ поддържа слаб банков надзор вече 30 години?  Възможните причини могат да бъдат групирани в няколко направления:

  • политическа зависимост;
  • некадърност;
  • липса на морал (поставяне на личните интереси над съвестното изпълнение на трудовите задължения и отговорността пред българския народ и българския бизнес)
  • комбинации от горните три.

Не знам за Вас, но мен не ме удовлетворява нито една от причините. Защото докато банковият надзор не стане ефективен, въпрос на време е да изпитаме на гърба си следващ фалит на банка, по подобие на случая с КТБ.  Казвам на „гърба си“, защото фалитът отново ще бъде платен през бюджета, респективно нашите данъци, т.е. от вас, от мен и всички наши роднини и приятели.

 

По отношение на функцията „платежно посредничество“ констатираме, че за малки суми банките са едновременно бавни и скъпи.  Левовите преводи (изключение са вътрешнобанковите) се осъществяват за срок от 100 до 1000 минути при средна такса 2 лв., докато преводи през куриерските фирми, притежаващи по 1000+ офиса, се реализират в рамките на 1 минута, при това на по-ниска такса. Допълнително банките ще ви таксуват такса броене, веднъж при внасяне на парите, втори път при теглене, минимум още 6 лева. Общите такси по банковите услуги по платежно посредничество излизат с около 500% по-скъпи от алтернативните канали.  Когато основна функция от собствения бизнес се предлага  стократно по-бързо и същевременно петкратно по-евтино от други компании, това е сигнал или за огромна неефективност в бизнес процесите, или за твърде слаба конкуренция, позволяваща клиентите да бъдат „одрани до кокал“, или и двете причини едновременно.

По отношение на международните преводи в евро се оказа, че банките, опериращи в България поддържат най-високи такси в целия Европейски съюз. На никой от управление банков надзор, на БНБ или на министър от правителството не му правеше впечатление двойствената политика на чуждестранните банки с клонове у нас, които за превод от Австрия към България таксуват под 8 евра, а от България към Австрия до 24 евра. Ниската конкуренция, ефективното лобиране и слабият банков надзор позволяват на опериращите в България банки да ни таксуват в пъти по-скъпо от банките в Австрия и Германия. Наложи се евродепутатът Ева Майдел да разгласи проблема пред журналисти в Европейския парламент…

Оставям на читателя да класифицира описаните действия на банките и качеството на услугите като подкрепящи или вредящи на бизнеса и българския народ.

Банките управляват милиарди левове.  Всички сме наясно, че големите обеми предоставят големи отстъпки. Но защо при покупко-продажбата на чуждестранна валута банките са значително по-скъпи от коя да е финансово-брокерска къща. Банките купуват по-евтино от финансово-брокерските къщи, но на българския бизнес и граждани продават по-скъпо от тях. Как банките могат да си позволят такова поведение? Слабата конкуренция винаги е водела до по-високи цени, в ущърб на потребителите.  За борба с такива ситуации са създадени регулаторните органи. Но ако последните работят неефективно, банките правят каквото си искат.

 

По отношение на третата функция: съхранение на пари и ценности, опериращите в България банки са избрали оригинална стратегия. Почти всички охранители в клоновете на банките са възрастни мъже, чиито флегматични действия, в случаите когато намерят сили да станат от стола, на който си почиват,  предизвикват състрадание и отказват бандитите от планирания обир J.

 

И в трите функции: кредитно посредничество; платежно посредничество; съхранение на ценности и пари; банките, опериращи в България, се представят по-слабо от своите посестрими в Европа. Вероятните ключови причини са: (1) недостатъчното познаване и разбиране на потребностите на клиентите, (2) слабият мениджмънт и (3) неефективният банков надзор.

Как тогава опериращите в България банки успяват да генерират печалби над 1 000 000 000 лева (един милиард) година след година?

 

Държавата толерира 26 търговски дружества (банките) за сметка на останалите 400 000 предприятия

 банките, банките срещу народа

Правото на първи кредитор

Средно по големина българско предприятие фалира. Продават активите му за 4 милиона лева. Фалиралото дружество дължи на Националната електрическа компания (НЕК) 7 милиона лева, а по кредит към банка – 5 милиона. Вземането на НЕК е хронологически по-старо. Но благодарение на държавната политика в производството по търговска несъстоятелност приоритетно се защитават интересите на кредиторите, т.е. банката прибира всичките 4 милиона, а НЕК, структуроопределящото за България предприятие, пие студена вода. Частната банка, която погрешно е преценила риска при отпускане на кредита се възмездява. С тази си политика държавата на практика (1) поощрява банките да отпускат по-рискови кредити и (2) изкривява пазара като нарушава основен принцип на пазарното стопанство, принципа на равнопоставеност между стопанските субекти. По Търговския закон и по Закона за задълженията и договорите банката и НЕК са равноправни, но с помощта на тази преференция държавата обезсилва законово установеното равноправие. В наши дни банките се подсигуряват и с допълнително обезпечение, което им осигурява допълнително предимство при производства по търговска несъстоятелност. Последното е добра практика, за която не можем да упрекваме банките.

Слаб банков надзор

По своята същност банковият надзор е организиран на принципа „след дъжд качулка“. Процедурите се задействат след като деянието е извършено. Първо трябва да има нарушение на правилата и едва тогава банковият надзор се задейства, евентуално.  За качествена промяна в ефективността на управление банков надзор е необходимо да се увеличат процесите и действията по превенция на нарушенията.

В БНБ има достатъчно интелигентни специалисти, които знаят какво трябва да се направи, но не го правят. Кому е изгодно това? – На банките.  Слабият банков надзор позволява на опериращите в България банки да си разиграват коня както поискат.

Но цената на слабия банков надзор е твърде висока. Заложена на карта е финансовата стабилност на цялата държава. Читателят помни, че едновременно с фалита на КТБ, Първа инвестиционна банка също бе поставена в стойка партер (за втори път през последните няколко години) и възникна реална опасност да се създаде масова психоза сред вложителите, страх от колапс на банковата система. За щастие този път се разминахме от този сценарий. Но дали управление банков надзор е подобрило своята ефективност ние не знаем и скоро няма да научим, защото информацията е засекретена в БНБ.

 

Недостатъчна конкуренция

Колкото по-слаба е конкуренцията, толкова по-високи са цените на предлаганите услуги!

Видяхме примера с таксите за валутни преводи в евро от и за България, където за превод от България към Европа се плащаше с 300% повече отколкото за превод на същата стойност от Европа към България.

Всички знаем, че да изтеглим кредит в Европа е значително по-евтино, отколкото в България.  До 2009 година работих в дъщерно дружество на австрийска компания.  Кредитната линия за българското дружество я открихме през Австрия на цена с цели 170% по-ниска от най-добрата оферта в България.  Банките тук се опитаха да ни одерат до кокал, но останаха с пръст в устата.

Колкото по-малко на брой са конкурентите, толкова по-голяма е вероятността от постигане на противозаконни договорености между тях (картелиране). В България няма доказан случай на картелиране между банките и аз нямам фактологическо основание да го твърдя. Но буди множество въпроси последния случай от 2018 година, когато в рамките на 20 дни множество банки, за пореден път, повишиха таксите си за обслужване на фирмени сметки с 20%, при липса на макроикономически причини за такова огромно повишение (например годишна инфлация за 2017 г. е едва 2.8%). Повечето хора биха се усъмнили, че има някаква синхронизация на действията, когато заклети конкуренти едновременно повишават таксите си в сходни размери.

И за да е още по-странно, отново без да се картелират, банките почти едновременно въведоха такса броене, започваща от 0.01 лв., допреди това първите 3000 лева бяха освободени от такава такса. Сега, за да платите държавна такса в размер на 1 лв., ще трябва първо да платите на банката 3 лв., защото такса броене има минимум 3 лв. Като бонус към повишената такса, ще почакате 10-20 минути на опашка – да ви дойде редът да бъдете обслужени. Тази такса ощетява в най-голяма степен гражданите с ниски доходи, микро и малките фирми, които съставляват 98.6% от всички предприятия в България.

Има и по-лоша новина. Сега банките са 26, но през 2019 ще останат 25 – Пощенска банка купува Пиреос. Конкуренцията в банковия сектор продължава да намалява, с одобрението на регулаторните органи на РБългария.

Какво да очакваме от банките през 2019 и 2020 г.?

  • Повишаване на текущите такси и въвеждане на нови такси. Когато конкуренцията отслабва, таксите имат само един лимит – небето. Повишаването на таксите без добавяне на допълнителна стойност е единствено и само във вреда на бизнеса и народа.
  • Намаляване на разрешената сума за разплащане в брой (понастоящем 10 000 лв.). През 2017 г. банковото лоби внесе законопроект тази сума да бъде намалена до 3000 лв. през 2018 г. и до 1000 лв. през 2019 г. Тогава не се прие, но банките не са се отказали. Кой читател ще познае какъв лимит на разплащанията в брой предлагат банките за 2020 г.?

 

Имотният балон

Съгласно чл.30 от Закона за банките, общият размер на вложенията на банката в недвижими имоти… не може да надвишава 50 на сто от собствения ѝ капитал, а заедно с дяловите участия в дружества, които не са банки – собствения капитал.

Как банките легално заобикалят тази законова разпоредба? – Чрез свързани дружества. Прехвърлят придобитите недвижими имоти на свързани юридически лица. Буквата на закона е спазена, за сметка на духа на закона.

Какъв е ефектът върху пазара на имоти от тези действия на банките? – Съществено изкривяване на цените на имотния пазар. Цените на имотния пазар, от своя страна влияят на развитието на строителния сектор и т.н. Задействат се хиляди икономически зависимости, чийто практически ефект никой смъртен не може да предвиди.

Какъв контрол осъществява управление банков надзор на БНБ по този въпрос? Опитайте се да разберете и ще потънете в блатото на мълчанието.

 

Държавни институции мълчаливо толерират системни закононарушения от страна на банките

Пример 1. Двукратно закриване на една и съща сметка. Логично е когато една банкова сметка бъде закрита (1) по нея да остане наличност 0 лева и (2) да не са възможни никакви последващи операции с нея. Да, ама не. Закривам лична сметка, изтеглям всички наличности. Но понеже считам, че банките, опериращи в България нямат морал, проверявам изтеглената сума със запазено хартиено копие на наличността от предишна операция. Откривам, че липсва сумата от 400 лв., а към тази сметка няма издадени банкови карти. След двучасово звънене и писане на имейли на всички публикувани имейли на банката получавам обаждане с потвърждение, че е станала грешка. Софтуерът бил допуснал грешка. Писмено поисках обяснение как точно се е получила грешката. Този софтуер обработва всичките ми други сметки, както и тези на над 100 000 други вложители.  Ако при всяко закриване на сметка софтуерът допуска тази грешка колко вложители ще бъдат завлечени?  Ами ако служителите имат възможност да манипулират софтуера?  А защо софтуерът е настроен да позволява закриването на сметка, по която има наличности? (това може много лесно да бъде забранено). Отговорът на банката нямаше връзка с зададените ѝ въпроси.  След двукратно сезиране и на БНБ, и на омбудсмана настъпи пълно мълчание. Гарван гарвану око не вади. Примерът е от Първа инвестиционна банка.

 

Пример 2. Противозаконно едностранно увеличаване на цени по действащ договор от страна на банките. Всяка фирма или гражданин има договор банката по отношение на своите сметки. В един момент банката решава да увеличи печалбата си и едностранно увеличава месечната такса „поддръжка“ с 20%, без да Ви извести. Съгласно Закона за задълженията и договорите, банката трябва да Ви прати писмено предизвестие 30 дни преди влизането в сила на завишените такси. Законодателят е предвидил този срок, за да има възможност вложителят, ако прецени, да възрази, да закрие сметката си или да предприеме друго действие по свое усмотрение. Системно и умишлено банките нарушават закона при всяко увеличение. А имат възможност да изпратят имейли или СМС на всичките си клиенти. Освен това банките са длъжни да спазват законите на РБългария. С тези си действия банките демонстрират, че не всички закони се отнасят до тях, че те стоят над закона, че силата и властта са в тях и ние, граждани и фирми сме безсилни пред техните своеволия.  Тъй като увеличенията са с по 2 лева, не можете дори и дело да заведете.  Често виждаме коментари, че българинът не уважавал законите. А как да ги уважава като всеки ден банките му показват как безнаказано в България можеш да нарушаваш законите. Примерът е от Пощенска банка.

 

Пример 3. Банка анулира подадено заявление от вложител.  Решавате да си закриете кредитна карта със застраховка към нея. Подавате съответното заявление, физически унищожават картата пред Вас и Ви обясняват, че трябва да дойдете отново след 30 календарни дни, за да си закриете и сметката към картата. Тези дни са необходими, за да можете да платите неосчетоводени от банката плащания с картата, извършени последните няколко дни преди унищожението ѝ. На десетия ден се появява сума, която погасявате от сметката, обвързана с картата. На 33 ден отивате да си закриете въпросната сметка и Ви казват, че заради погасеното плащане са Ви анулирали заявлението за закриване. Да уточним нещо. Заявлението е документ на заявителя, не на банката и банката няма законово право да унищожава документ, издаден от вложител. Банката иска да подадете ново заявление, за да започне да тече нов 30-дневен период и да задържи парите Ви за същото време. Втора уловка, застраховката към кредитната карта е с отделен договор и ако не подадете самоинициативно заявление за прекратяване на застраховката, ще плащате съответните месечни такси към застраховката. Самоинициативно, защото банковите служители твърдят, че застраховката автоматично ще бъде закрита от тях. Интересно, по застраховката страни са вложителят и застрахователят. Банката не е страна по този договор. На какво ли правно основание банката ще закрие застраховката? Примерът е от Първа инвестиционна банка. (Познати се оплакаха, че са платили нова вноска по застраховка преди да успеят да я закрият, но не можаха да представят документи, та считайте последното твърдение за недоказано.)

 

Пример 4. Банките не признават нотариално заверени пълномощни по причина „старост“. Откривате фирмена сметка с пълномощно. Оперирате 10 години с това пълномощно. На 11-тата година банката Ви блокира фирмената сметка докато не представите „прясно“ пълномощно. Изпълнявате. След 5 години, банката отново Ви иска „прясно“ пълномощно, „заради Вашата сигурност“. Отказвате, искате становище на какво правно основание Ви изискват ново пълномощно. Нямат правно основание. Не благоволяват да Ви отговорят. Банките нямат право да Ви изискват ново пълномощно, ако няма промяна на обстоятелствата при Вас. Но смело си превишават правата. Обезсилват фигурата на нотариуса. Вие разполагате с валидно пълномощно, което дори Софийски градски съд счита за валидно, но не и банките. Те са над съдебната система, над заверките на нотариусите. Блокират Ви сметката. Защо банките са толкова арогантни? Защото докато не докажете финансови щети от блокирането на сметката, не можете да ги осъдите за голямо обезщетение. А спешността при фирмените сметки е такава, че не можете да си позволите с месеци да работите с блокирана сметка. Разбира се, блокирани са само изходящите плащания. Всички входящи парични потоци са добре дошли за банката и съответно те са разрешени. Банките са арогантни и по още една причина, направо първопричина – недостатъчна конкуренция. Имаме само 26 банки и то толерирани от законодателната, съдебната и изпълнителната власт. Къде да отидем?  В Асоциацията на банките в България (АББ), те редовно се срещат, “съгласуват и координират“ своите действия[4]. Изборът се свежда до „от трън, та на глог“.

 

Пример 5. Банките системно нарушават Кодекса на труда. Два часа след края на работния ден в централите на банките можете да откриете десетки служители, които работят. За педантичност е редно да отбележим, че тези служители работят на нормиран работен ден, 40 трудочаса седмично, на трудов договор. Пристигнали в 8 часа на работа, в 20 часа още не са си тръгнали. Защо? Мислите ли, че нямат семейства и личен живот? – Всъщност най-често са претоварени. Мениджмънтът съзнателно им възлага повече работа, отколкото може да бъде свършена в рамките на работното време.

Член 143 от Кодекса на труда постановява, че извънредният труд е забранен. Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя извън установеното за служителя работно време. В централите на банките работното време се отчита с карти и мениджмънтът разполага и периодично анализира информацията относно кой колко извънреден труд полага. Как мислите дали банките заплащат този труд? Кодексът позволява и удължаване на работното време, но само с писмена заповед и предварително уведомяване на синдикатите и инспекцията по труда.

За времето, през което се полага извънреден труд се заплаща трудово възнаграждение. Съгласно чл. 262 от Кодекса на труда се заплаща и увеличение, не по-малко от:

  • 50 на сто – за работа през работните дни;
  • 75 на сто – за работа през почивните дни;
  • 100 на сто – за работа през дните на официални празници.

 Тези системни нарушения на Кодекса на труда банките извършват от години. Познайте сега колко проверки от Инспекцията по труда са извършени по този проблем? Колко банки са санкционирани за извършените закононарушения? А доказването на нарушенията е лесно. Дори не се налага проверките да се извършват в извънработно за Инспекцията по труда време, защото всичко е документирано в картовата система за отчитане на работното време на служителите на банките. Цял икономически сектор системно нарушава Кодекса на труда и държавните институции като щрауси си завират главите в пясъка, та нищо да не виждат, нищо да не знаят.

Проблемът със системните закононарушения в банковия сектор е сериозен. И не толкова заради самите нарушения, колкото за това, че ерозират морала на банковите служители, приучват ги към незачитане на върховенството на закона, на равноправието и не на последно място правят изпълнителната власт смешна в очите на българския народ и бизнес.

 

Пример 6. Банките надвземат лихви по отпуснати кредити. Съдът постановява банките да върнат надвзетите суми, приемайки за неравноправни клаузите, които им дават право едностранно и без съгласието на насрещната страна да увеличават лихвата по кредита. Отново буди недоумение бездействието на управление банков надзор и мълчаливото му съгласие банките да предлагат противоречащи на закона финансови услуги. Не представлява проблем за БНБ да въведе нормативни промени, постулиращи отнемането на лиценза на банката при констатирани Х на брой еднотипни умишлени закононарушения. Вярвайте ми, от датата на влизане в сила на такъв нормативен акт всички банки, без изключение, ще започнат да спазват законите на РБългария. Сега на банките им излиза по-евтино да нарушават законите, спрямо печалбите, които реализират при закононарушенията си. Примерът е от Пощенска банка (Юробанк България) и Булбанк (Уникредит), които неколкократно са осъждани, от граждани, да платят незаконно надвзета лихва по кредит.

 

Пример 7. Умишлено подвеждане. Планирате да закупите апартамент в София. Всичките Ви доходи са в лева. Банката Ви убеждава, че за Вас най-изгодно е да теглите кредит за апартамента в швейцарски франкове. На студентите първокурсници, икономическите университети по цял свят преподават, че за намаляване на валутния риск кредитите трябва да се теглят във валутата, в която са Ви приходите. Банките много добре знаят, че за да минимизират риска си най-добре е да предложат на клиента си кредит в лева. Но разчитайки на икономическата неграмотност на клиентите си и на ниската конкуренция, в договора за кредит банките прехвърлят 100% от валутния риск, създаден от самите тях, върху гражданите. След като си сложат подписа под договора, клиентите могат само да загубят, а банките – само да спечелят.  Да ходи клиентът да докаже кой в какво го е подвел (аудио записите не се приемат като доказателство, в повечето случаи).  В един конкретен случай, семейство тегли ипотечен кредит в швейцарски франкове с левова равностойност 80.000 лева, а след 10 години редовни вноски, без нито една просрочена, кредитът е нараснал до 101.000 лева. Косвено банката принуди единият родител да ходи да работи в чужбина. В описания случай банката се явява фактор за засилване на емиграцията от България. Тази неправда е толкова въпиюща, че се наложи Комисията за защита на потребителите да постанови задължително поемане на 80% от валутния риск от страна на банката, лидер в ипотечните кредити в швейцарски франкове. Решение има, но изпълнението се бави по 1001 причини, измислени от банката в ущърб на гражданите. По данни на БНБ, до 2015 година, в България има отпуснати 1884 ипотечни кредита в швейцарски франкове[5]. 1884 одрани до кокал семейства. Правителството има късмет, че тези семейства не се организираха на протест, по примера на майките с деца в неравностойно положение, защото тогава не само вицепремиер щеше да бъде свален. Примерът е от Пощенска банка.

 

Пример 8. Банките автоматично си издействат изпълнителен лист срещу физически лица. Европейската Комисия изисква България да синхронизира националното си законодателство с това на Европейския съюз в посока банките да не могат да вадят автоматично изпълнителен лист. ЕК предупреждава, че ще наложи финансови санкции, в случай че законът не се промени в посока съдът да трябва да направи служебна проверка за евентуални неравноправни клаузи в договорите за кредит.  Преди време адвокати на граждани предложиха банките да бъдат извадени от списъка на кредиторите, които могат да разчитат на бързо производство по чл.417 от Гражданския Кодекс. Парламентът отказа с мотиви, че подобна мярка може да има негативни последици върху банкова система.[6] В конкретния пример, печалбите на банките са по-важни за законодателната власт, отколкото съблюдаването на европейското законодателство. Решението на парламента е в полза на банките и в ущърб на гражданите. Като гражданите веднъж са ощетените от неравноправните клаузи в договорите за кредит, но втори път могат да бъдат ощетени при евентуално налагане на санкции срещу България (глобата ще бъде платена от данъците, които плащаме).

 

Пример. 9. Банките обслужват „мъртви души“. Когато Гогол (1809-1852) е писал романа „Мъртви души“ едва ли е предполагал, колко актуален ще е сюжетът му близо 200 години по-късно. Почива Ваша роднина, на която не сте пряк наследник. Починалата има три деца, най-малкото на 14 години. Пет месеца по-късно проявявате самоинициатива като предавате кредитните и дебитните карти в най-близкия офис на съответната банка, заедно със смъртен акт и удостоверение за наследници. Добросъвестната служителка Ви уведомява, че докато не дойде някой от наследниците, посочени в удостоверението, банката няма да закрие сметките, т.е. ще продължи да начислява месечни такси. През последните 5 месеца по картите няма нито движения, нито наличности. Банката получава оригинални документи, удостоверяващи смъртта на картодържателя, но не може да спре „да обслужва“ починалото лице. А за услугите, които банката оказва по празни сметки се дължат такси по силата на подписан приживе договор. На въпросите какви услуги предоставя банката на починалото лице и как точно ги предоставя получавате единствено справка колко месечно ще плащат децата. Обаче забележете, ако починалото лице няма наследници, банката не продължава да обслужва „мъртвата душа“ и служебно закрива сметките, които са без наличности. Не питайте какво става със сметки с наличности, непотърсени от наследниците. Примерът е от Райфайзенбанк.

 

Ефективното банково лоби

На 9 април 1992 г. 47 банки си създадоха асоциация – АББ (асоциация на банките в България). „..АББ съдейства за осъществяване на връзка, взаимодействие и взаимопомощ между банките, съгласува и координира интересите на своите членове при осъществяваната от тях дейност…“[7] Към 2.1.2019 г. банките са 26. Липсващите 21 банки вече не съществуват в правния мир. Основна причина за фалитите (някои бяха погълнати): посредствен банков мениджмънт и неефективни регулаторни институции.

Необходимо е да признаем изключително ефективната работа на асоциацията и банковото лоби.  Преференциите, които банковият сектор си е издействал от държавата няма нито един друг икономически сектор в България.

За нас вложителите, обаче, има един съществен проблем – успехите на банковото лоби са в наш ущърб.

Например в Софийски градски съд се нареждате на опашка за свидетелство за съдимост. Чакате. Продължавате да чакате! Когато Ви дойде редът, служителката Ви казва да отидете да платите таксата в банката, в другия край на фоайето. Отивате и чакате на нова опашка. След това се връщате и повторно чакате да бъдете обслужени от същата служителка. Въпрос: защо служителката не Ви казва ще можете да платите с карта при нея, така ще Ви спести разхождането и чакането на две допълнителни опашки? Чий интерес обслужва тази служителка? Нейната заплата се осигурява от нашите данъци, от нас, които чакаме на три опашки, в ситуация, в която служителката може да ни спести време, нерви и пари. Пари, защото когато платите с карта няма комисиона за банката, а на каса банката Ви взема 3 лева комисион. Разбира се, чиновничката изпълнява писмена процедура, спусната от нейните шефове. И разбира се, че нейните шефове имат някакъв интерес да насочват клиентите си към банката. Какъв ли може да е този интерес: морален, интелектуален, духовен или материален? Съдебната система, чрез своето звено, Софийски градски съд отдава предимство на банковите интереси над тези на своите клиенти – българските граждани.  В частния бизнес, който не се грижи за интересите на клиентите си  – фалира. Има нещо много сбъркано в административното управление на Софийски градски съд.

Аналогична е системата и в паспортните служби. С малката, но съществена разлика, че в някои райони има поставени, точно до служителките, които Ви приемат документите, големи табели с надпис: „Тук можете да платите с карта“. В някои служби има такива табели, в други – няма. Проблемът не е, че банковото лоби не си е свършило работата, а че на места има държавни ръководители, които считат за неморално да губят времето и парите на гражданите, с цел да напълнят гушата на банковия клон в съседство.

Последен пример за силата на банковото лоби. Откакто съществува човечеството се счита, че децата не са отговорни за постъпките на своите родители.  Тази справедливост не отърва на банките.  И със законодателни промени сега родители на малолетни деца теглят заем, загиват в ПТП, а децата наследяват кредита. Не им стигат житейските неволи, да растат сироти, ами и когато станат пълнолетни, банката ги преследва да започнат да изплащат кредит, изтеглен от родителите. Това е все едно да осъдят родител за вземане на подкуп, а да пратят в затвора детето му. Да не забравяме, че банката е можела да застрахова риска от неплащане от страна на родителите. Ще оставя на Вас, читателите, да прецените морална или аморална е тази банкова политика.

 

Бизнес неефективност в банките

Тромавост при вземане на решения

Трябва Ви кредит, спешно. Отговаряте на изискванията на съответната банка, за да Ви предостави такъв. И сега се започва: заверете при нотариус документ 1, попълнете формуляри 2,3 и 4, също и декларации 5,6 и 7, осигурете ни 2 гаранти, които да платят вместо Вас… И докато събере всички документи, кредитът вече не Ви е толкова належащ. На базата на тази тромавост бивши банкови служители развиха бизнес за 2.8 милиарда лева, валидно към края на 2017 година. Бизнесът с бързите кредити. Преобладаващата част от тези 2.8 милиарда кредити са за сметка на кредитния портфейл на нашите 26 банки. Най-болезнено за банките е, че отхапаният от компаниите за бързи кредити сегмент е с много висока доходност (за бърз кредит се плаща в пъти по-висока лихва от лихвата за „тромав“ кредит). В XXI век не големите (компании) ще изядат малките, а бързите – бавните. Динамиката и турбуленцията на нашето време налагат изискването за бърза адаптация като необходимо условие за бизнес успех.

 

Недостатъчно персонал и липса на техника

Решавате да жертвате обедната си почивка и да свършите работа в банката. Там, обаче, Ви очаква опашка до входа. Заради икономии, по-големи печалби и ниско ниво на конкуренцията, банките решават, че могат да карат клиентите си да чакат на бавно намаляващи опашки. И са прави, само 26 са, и в която и да отидеш в свободното си време, което да е работно за банката, те чакат едни и същи опашки. От трън, та на глог. Но недоволството у граждани и фирми се трупа, то не изчезва. И когато им се предостави възможност, всички ще си го върнат на банките, с лихвите. В бизнес историята от последните 100 години не е имало случай, когато фирми системно да пренебрегват интересите на клиентите си и да не пострадат сериозно. Хиляди са компаниите, които заради краткосрочните печалби престават да се съобразяват с интересите на клиентите си и след време самите те престават да съществуват. Кой от читателите си спомня Славянска банка, Добруджанска банка, Банка Моллов? Да не се съобразяваш с интересите на клиентите си е все едно да режеш клона, на който седиш. Ако банките имаха за цел бързо и качествено обслужване, във всеки клон щеше да има машини за внасяне на пари (понастоящем са рядкост в България), щяха да обучават периодично служителите си, за да не вдигат телефона да търсят отговори от колеги на всеки трети въпрос, който им зададете, щяха да спазват българското законодателство, нямаше да превишават правата си и да изискват повече, отколкото законът повелява и т.н.

 

Слаб мениджмънт

Причините за бизнес неефективността си имат първопричина. В случая тя е слабият мениджмънт. В банки с над 2000 души персонал властта е концентрирана в ръцете на 10-15 души. Останалите „мениджъри“ не знаят заплатите на подопечните си, нямат право да ги премират, нито да ги санкционират, за всеки въпрос, различен от техническата им експертиза, трябва да се обръщат към онези 10-15 висши ръководители, накратко линейните мениджъри са букви безгласни. Като резултат преобладаващата част от 2000-те хиляди служители са недостатъчно обгрижени, не получават мениджърска подкрепа и не могат да разгърнат потенциала си. Губеща е банката, наместо да ползва капацитета на 2000 души ползва този на 10-15. Нормално е в такава ситуация бивши служители на банките да основат компании за бързи кредити и да измъкнат изпод носа на банките бизнес за 2.8 милиарда лева. И тъй като банките не са си взели поука, утре други ще отмъкнат 6 милиарда. Читателят помни – бързите ще изядат бавните.

 

Печалби на банкова система вследствие на горните фактори

Но как е възможно при толкова много грешни политики и слаб мениджмънт банковият сектор да генерира печалби за над 1.200.000.000 лева? За първите 7 месеца на 2018 г. печалбите на 26– те възлизат на 951 милиона лева, при 790 милиона за същия период на 2017 г.[8]

Норма на брутната надценка

В търговията на едро се работи с 10-30% надценка. В търговията на дребно – с 30-300%. В производството с 500-700%. С каква брутна надценка работи банковият сектор? Да извършим няколко прости математически операции, за да се ориентираме.

Банките привличат финансов ресурс от граждани и фирми, за което плащат лихва в размер на 0.05% по разплащателни сметки за една календарна година, което е 5 лева на 10.000 лева на вложителя. Същите 10.000 лева ги дават като кредит срещу лихва от 5% на годишна база, т.е. 100 пъти по-скъпо. Сто пъти е равно на 10.000 % /десет хиляди процента/ надценка.

Някои банкови служители ще кажат, че по срочните депозити дават лихва 0.2%, което ще доведе само до 2500% надценка. Но ние ще разкрием, че освен цената на кредита ще плащате такси броене по 0.3% за всяка вноска. И нещо по-важно. Вие теглите кредит 10.000 лева за една година, но претеглено средномесечно в рамките на годината ползвате само половината, т.е. само 5.000 лева. Банките Ви принуждават да плащате на равни анюитетни вноски и до средата на годината са си прибрали обратно половината от отпуснатия кредит. А лихвата е изчислена върху целия кредит за една година. Ето как брутната надценка на банките почти се удвоява и започва да клони към 20.000 %.

Е, при такава брутна надценка дори и при трагично слаб мениджмънт е нормално да има печалби.

 

Икономии от заплати на служителите

Най-малко двама изпълнителни директори на банки в България получават средно месечно възнаграждение 70 000 лева /седемдесет хиляди/. Да приемем, че 50% от печалбата на банките се генерира от клоновете и служителките на гише, които поемат всички отрицателни емоции на вложителите. Тези дами получават чист месечен доход около 700 лева (в София получават повече). Изпълнителният директор получава 100 пъти, с 10.000% повече от редовия служител, който е принуден да работи извънредни часове почти всеки ден. В САЩ са проведени редица изследвания за връзката между демотивацията на служителите и коефициентът на диспропорция в заплащането между изпълнителния директор и редовия служител, чиито обширни резултати навярно представляват интерес за читателя, но излизат извън темата на статията. Със сигурност можем да заявим, че за труда, който полагат служителките на гише, отчитайки стреса и броя разнородни задължения, които изпълняват заплащането е прекалено ниско. Пазарът на труда определя равнището на заплатите, но само при свободна конкуренция. Нашите банки са толерирани и от изпълнителната власт, и от законодателната, и от съдебната, имат си активна асоциация и ефективно лоби. Дали можем да приемем, че в България пазарът определя колко да е заплатата на банковия служител на гише?

 

Ниско качество на предлаганите услуги

Пример общи условия. Задавате въпрос, свързан с общите условия на банката на служител на гише. Последният не знае отговора и не може да го открие в общите условия. Викате прекия ръководител на отдела. След петминутни усилия тя също не може да открие отговора в общите условия. Обажда се на юридическия отдел, след още 5 минути юристите посочват две точки, които би трябвало да дадат отговор на поставения въпрос. Прочитате на глас двете точки – нямат почти нищо общо с поставения въпрос. Как да класифицираме непознаването на собствените общи условия? Примерът е от централата на ПИБ. Представете си какво би се случило, ако въпросът бе зададен в някой клон.

Пример откриване на депозит. През 1995 година работих в банка. По това време откривахме депозит чрез пълномощник на вложителя за 8-13 минути, в зависимост от опита на служителя. През ноември 2018 години, след инвестирани милиони лева в софтуер откриването на депозит чрез пълномощно отне точно 43 минути от опитен служител. Четири пъти вложителят си изписва трите имена, подписва се 4 пъти, два пъти си собственоръчно попълва адреса от личната си карта, попълва две декларации и … остарява в офиса на банката. Примерът е от ОББ.

Пример договорни фондове. Отивате в Пощенска банка в 13 часа. Късмет, има свободна служителка. На бюрото ѝ виждате брошура, че банката предлага инвестиции в договорен фонд. Задавате въпрос. Служителка любезно се усмихва и Ви казва:

– Само колежката е наясно.

За Ваше съжаления тя има клиент. Чакате. След 10 минути тя Ви поглежда и казва:

– Ще се забавя с клиента. Може ли да Ви помоля да се разходите 20-30 минути, докато се освободя?

Тръгвате си, никоя банка не заслужава 40 минути да чакате само, за да дойде Вашият ред. Докато вървите виждате клон на Уникредит. Влизате. Уцелвате шестица от тотото – свободна служителка с листовка за друг вид договорен фонд. Вече, обаче, не сте толкова обнадежден, че има връзка между наличието на листовка на бюрото ѝ и възможността да Ви даде някаква информация за фонда. Задавате въпрос и да! Оказвате се прави. Служителката:

– Само управителят е запознат с договорните фондове, но излезе в обедна почивка.

– Знаете ли кога ще се върне? Можете ли да му позвъните на мобилния да не чакам напразно?

– Съжалявам, нямам право да го безпокоя.

Ставате да си тръгнете. И чудо, управителят на клона влиза в сградата. Отивате в неговия кабинет, заедно със служителката, за да се научи и тя да предлага фонда. По някое време на разговора управителят се опитва да Ви убеди, че когато централната банка повиши лихвения процент, цената на облигациите с фиксиран купон се качвала?? Точно обратното е! Всеки първокурсник в икономически университет го знае, но управителят на клона на Уникредит – не. Какви професионални финансови услуги можете да очаквате, когато управителят не знае базови парадигми. Това е равносилно на – ние с Вас да не знаем как се изчислява лице на правоъгълник.

От толкова много икономии: от заплати, от обучения на служители и управители, от банкова техника се стигна до днешната ситуация в която банките ни предлагат Трабант на цената на Лексус. Когато клиентите на банките нямаме алтернатива, ще търпим. Дали? През ХХ век търпяхме, но в XXI век клиентите се организират изключително бързо и лесно в защита на своите права и интереси, посредством социалните мрежи.

 

Какво може да бъде направено но няма да се случи без граждански инициативи

Да се либерализира пазара на финансови услуги, с цел да се засили конкуренцията в банковия сектор, да се подобри качеството на предлаганите услуги, да се понижат цените им.

Повече регулации за банките – преживяхме фалита на КТБ, който нагледно показа, че в България липсва ефективен банков надзор. Всъщност, след причинената от банките (не българските) финансова криза от 2008-2012 година, правителствата от цял свят засилиха регулациите на тяхната дейност. За съжаление в България това се случва твърде бавно.

Изпълнителната власт да окаже същия контрол над 26-те банки по отношение на спазване на българското законодателство, който оказва над останалите 400 000 предприятия, регистрирани по Търговския закон – банките трябва да бъдат принудени да спазват законодателството на България, да не превишават правата си, да не използват неетични и подвеждащи техники спрямо клиентите, да не се налага Комисията за защита на потребителите и българският съд да ги дисциплинира.

 

Бъдещето на банковите услуги

Морал не достига в цялата банкова система.

  1. „Ние (банкерите) виждахме номерата на КТБ, но не беше колегиално да сезираме БНБ“. Вие и аз, ако видим пожар в някое здание веднага ще сигнализираме служба „Пожарна безопасност“, няма да оставим пожарът да обхване целия квартал. Но този банкер, виждайки разрастващия се пожар в КТБ преценя, че колегиалността стои над стабилността на банковата система, над интересите на десетките хиляди сънародници и фирми с депозити в КТБ.
  2. Договорите с банките са така написани, че изискват да наемаме юристи, за да открием всички подводни камъни и превишения на законовите права от страна на банките.
  3. Още един пример за липса на морал е микрошрифтът, който банките използваха в договорите, за да затруднят четенето.

Моралът в бизнеса е задължителен! И банките имат какво да подобрят в тази посока.

Банковият сектор изостава в адаптирането си към променящия се свят. Това изоставяне води до затруднения при ефективното осъществяване на техните функции, до все по-голямо отдалечаване от потребностите на бизнеса и гражданите. Рано или късно цената на това изоставяне ще бъде платена от банките, с лихвите.

През следващите 20 години обществата по целия свят със сигурност ще имат нужда от банкови услуги. Основните функции на банките: кредитно и платежно посредничество, съхранение на ценности и пари, при сегашните устройства на държавите не могат поети от друг тип икономически субекти. С навлизането на информационните технологии във всички сфери на живота ни, зависимостта на изпълнителната власт от информацията, създавана в банковия сектор рязко намалява. Това ще доведе до намаляване на толерирането на банките и те ще бъдат принудени да станат по-ефективни, да обслужват клиентите си по-добре, за да оцелеят в дългосрочен план. В някои държави това ще се случи по-бързо, в други – по-бавно. Предстои да видим как точно ще се случи това в България.

П.П.

За положителните страни на банките и ползите за нас научаваме от техните реклами, които ни заливат по медиите. За информационен баланс, статията е фокусирана върху негативните.


Ползвани източници:

[1] Големината на фирмите е дефинирана съгласно чл.3 и 4 от Закона за малките и средните предприятия.

[2] Данните са от НСИ и Ноема, 2016 г.

[3] Страница на БНБ, http://www.bnb.bg/BankSupervision/index.htm – посетена на 2.1.2019 г.

[4] Цитатът е от предмета на дейност на Асоциацията на банките в България, публикуван на страница „За нас“, сайт https://abanksb.bg

[5] Източник: страница на Investor.bg – https://www.investor.bg/biudjet-i-finansi/333/a/kzp-se-sporazumia-s-edna-ot-bankite-otpuskali-zaemi-v-shveicarski-frankove-228705/ – посетена на 10.01.2019 г.

[6] Източник: страница на Mediapool.bg – https://www.mediapool.bg/ek-mozhe-da-nakazhe-bulgaria-zaradi-dogovorite-s-bankite-news289026… – посетена на 25.01.2019 г.

[7] Страница на АББ – https://abanksb.bg/%D0%B7%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D1%81/ – посетена на 2.1.2019 г.

[8] Прессъобщение на БНБ относно състоянието на банковата система към края на юли 2018 г.

Tags :

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *