В края на 2013 г бях поканен от Мобилтел ЕАД да присъствам на семинар, с водещ Ник Лабридис, преподавател в Сити Колидж, Шефийлд, Англия, човек с богат практически опит в сферата на телекомуникациите. На семинара той представи интересна класификация на служителите в компанията. На основата на двата критерия: ефективност и бизнес развитие; са обособени четири типа служители, представени на следващата фигура.
Наемници – висок принос за ефективността (постигането на резултати) на фирмата, нисък – за бизнес развитието. Този тип служители са подходящи за отдел „Обслужване на клиенти“, с ясно регламентирано работно време и стандарти за работа. Те са съвестни и изпълнителни през времето, за което са наети. Но след края на работното време искат да се посветят на други задачи (семейство, приятели, социални активности, хобита…).
Котви – по-ниска ефективност (но достатъчно висока, за да ги държим на работа) и нисък принос по отношение на бизнес развитието на компанията. Поддържат добрите стари практики, тези които са довели компанията до сегашното й ниво. Новото ги кара да се чувстват несигурни и ги плаши. Не осъзнават, че това което било причина за миналия успех, не може да осигури бъдещия успех. Подходящи за работа в оперативните отдели, на ниски йерархични нива.
Воини – по-ниска ефективност, но висок принос за бизнес развитието. Обичат предизвикателствата, прегръщат и отстояват нови идеи и практики, иновативни и дръзки, но недооценяват значението на планирането и подготовката за успеха на иновацията. Прибързаността, водеща до промени в съществуващите процеси, без да са изградени устойчиви нови такива, е в основата на по-ниската им ефективност. Подходящи за идейно разработване (теоретично, концептуално) на новите бизнес възможности пред фирмата.
Лидери – висок принос и за ефективността и за бизнес развитието. Подходящи за ръководители на ключови звена, отдели, дирекции и реализиране на иновации, промени.
Практиците знаем, че всички модели са грешни, но някои са полезни!
Слабият лидер се фокусира върху грешките. Добрият бизнес лидер умее да се фокусира върху полезните елементи от дадена идея… Причината да споделя гореописания модел е необходимата промяна в манталитета на ръководителя при растеж на предприятието. В една микро фирма1 колективът може да е относително еднороден, климатът – отличен, споделянето на фирмените ценности – пълно. Когато същата фирма се разрасне и стане малка фирма (до 50 души)2 вече е невъзможно да поддържа еднородност на колектива поради разнородността на изпълняваните фирмени дейности. Необходима е промяна в манталитета на управителя в посока осъзнаване необходимостта от различни типове служители за различните типове дейности в разрасналата се фирма. На интелектуално ниво повечето бизнес лидери разбират необходимостта от промяна, но на ментално ниво и в последствие на ниво действия срещат големи затруднения. Трудно е след 5-10 години работа лидерът да промени стила си на работа, отношението към „различните“, манталитета…
Осмислянето и осъзнаването на необходимостта от различни типове служители за осигуряване по-нататъшно развитие на фирмата, по примера на горепосочения модел, е само първата трудна крачка. Още по-трудна крачка е внедряването на нов лидерски стил, който да позволи ефективна съвместна работа между различните типове служители. В конкретната хипотеза – растеж от микро към малка фирма – има и трета крачка, „препъни камък“ за много предприемачи, а имено преходът от предприемачески тип мениджмънт (наричан от редица автори „мениджмънт тип разширено семейство“) към професионален мениджмънт.
В резюме: познаването на различни типове служители, класифицирани по различни критерии, позволява на бизнес лидера по-добро структуриране на фирмата, по-правилен подбор на служители, по-успешни дългосрочни решения…
1 – микропредприятия, съгласно чл.3 (3) от Закона за малките и средни предприятия, са тези, които имат: 1. средносписъчен брой на персонала, по-малък от 10 души, и 2. годишен оборот, който не превишава 3 900 000 лв., и/или стойност на активите, която не превишава 3 900 000 лв.
2 – малки предприятия, съгласно чл.3 (2) от Закона за малките и средни предприятия, са тези, които имат: 1. средносписъчен брой на персонала, по-малък от 50 души, и 2. годишен оборот, който не превишава 19 500 000 лв., и/или стойност на активите, която не превишава 19 500 000 лв.
Наемници – висок принос за ефективността (постигането на резултати) на фирмата, нисък – за бизнес развитието. Този тип служители са подходящи за отдел „Обслужване на клиенти“, с ясно регламентирано работно време и стандарти за работа. Те са съвестни и изпълнителни през времето, за което са наети. Но след края на работното време искат да се посветят на други задачи (семейство, приятели, социални активности, хобита…).