Съществуват различни видове лидери: авторитарни и демократични, ориентирани към хората и ориентирани към резултатите, успешни и неуспешни, обичани и мразени и т.н.  Една интересна за мен класификация, подробно описана в книгата на Джим Колинс – „Пътят към величието” – е представена на схема 1. Йерархия на нивата на лидерство

Ниво 1.  Индивид с големи заложби 

Със своите образцови трудови навици, познания, умения и талант тегли отдела напред и нагоре.

Ниво 2.  Всеотдаен член на екип

Работи ефективно в екип, впряга всички свои способности за постигане на общата цел.

Ниво 3.  Компетентен мениджър

Умело организира всички човешки, материални и нематериални ресурси за постигане на предначертаните цели.

Ниво 4.  Ефективен лидер

Дефинира ясна и предизвикателна визия. Катализира в хората силен стремеж и всеотдайност за постигането й, стимулирайки високи стандарти на изявата им.

Гради непрекъснатия прогрес на фирмата посредством парадоксална сплав от лична скромност и професионална воля.  Лидерите от пето ниво потискат желанията и нуждите на егото си, като насочват усилията си към голямата цел да изградят една велика компания.  Лидерите от пето ниво са невероятно амбициозни хора, но насочват амбицията си изцяло в името на компанията (а не за лични придобивки).  В личностен план те са обикновени, но силно волеви (притежават решителността да направят, каквото трябва); скромни, но безстрашни;  отрано подготвят свои заместници и не се колебаят да им припишат всяка заслуга.  Лидерите от пето ниво проявяват фанатичен стремеж да постигат резултати.  Те не понасят посредствеността под каквато и да е форма и не проявяват никаква толерантност към изповядващите идеята, че нещата са си достатъчно добри такива, каквито са. При успех лидерите от пето ниво търсят причините за успеха извън себе си.  При неуспех те поглеждат в огледалото и поемат отговорността изцяло.

На въпроса: ”Възможно ли е човек да култивира в себе си качествата на лидер от пето ниво?”, Джим Колинс отговаря така:

„Моята хипотеза е, че има два типа хора: в едните е заложено семенцето на лидер от пето ниво, а в другите – не.

Онези, които не носят в себе си това семенце, за нищо на света не биха могли да подчинят личните си егоистични нужди на по-великата амбиция да спомогнат за изграждането на нещо далеч по-голямо и по-дълготрайно от тях самите.  За този тип хора смисълът на работата е най-вече в това, което получават чрез нея – слава, богатство, преклонение, власт… – а не в собствения им принос за изграждането, за сътворяването на нещо голямо.

Другият тип хора – лично аз подозирам, че тази категория е по-обширната – крият в себе си потенциала да еволюират до лидери пето ниво;  в тях дремят необходимите за това способности, които може да са неосъзнати или потиснати, но ги има.  И при подходящи обстоятелства – себепознаване, съзнателно личностно развитие, наличие на ментор, на добър учител, на обичащи и внимателни родители, на шеф от пето ниво,  в резултат на някакво значимо за тях преживяване или под влияние на каквато и да било комбинация от други фактори – те започват да еволюират…

Дори ние, хората от нашия изследователски екип, открили значението и съществуването на петото ниво, не знаем дали ще успеем или не да еволюираме до него.  Но усилията да го постигнем определено си струват.  Защото, както е и с всички останали положителни и същностни черти, които ни правят добри човешки същества, когато успеем да придобием някоя от характеристиките, присъщи на лидерите от пето ниво, това обогатява и осмисля живота ни и си струва да бъде постигнато.”