Повечето теории за мотивация имат по-общ характер, защото разглеждат потребностите на индивида, в светлината неговата цялостна личност, а не като работна сила.
Джон Гълбрайт (1908-2006) е един от малцината, чиято теория на мотивация е насочена към проблемите на фирменото управление. В книгата си „Новото индустриално общество” той посочва четири мотива:
- принуда
- трудово възнаграждение (доход)
- отъждествяване
- приспособяване на целите.
Разглеждайки икономическото развитие на човечеството в исторически план, той счита, че в зависимост от ключовия фактор в икономиката, различен мотив доминира. Например, когато основен фактор е земята, доминиращият мотив за участие в икономическия живот е принудата; при господството на капитала – трудовото възнаграждение; при господство на техноструктурата – отъждествяването и приспособяването.
При отъждествяването индивидът доброволно заменя своите цели с целите на фирмата; той приема, че интересите на групата са с по-висок приоритет от собствените.
При приспособяването индивидът се надява да приведе целите на фирмата по-близо до собствените цели, т.е. определящ мотив е стремежът към власт. Например, ръководител отдел се надява да бъде повишен в заместник директор и да може да наложи нов тип дистрибуционен канал, който той вярва е по-добър от настоящия.
Мотивите оказват различно влияние на различните категории индивиди, ангажирани с компанията. Съгласно концептуалният модел на Гълбрайт:
- за редовите акционери единственият мотив е доходът от дивиденти
- за производствените работници – доходът (заплатата) и отъждествяването, в зависимост от мястото им в производствения процес и участието им в управлението на фирмата
- за специалистите (инженери, програмисти, майстори, ръководители на групии отдели), както и за
- мениджмънта – ролята на отъждествяването и приспособяването на целите нараства с приближаването към центъра.
Гълбрайт посочва и парадокса на паричния мотив – колкото по-голямо е заплащането, толкова повече влиянието му върху индивида, спрямо другите стимули, намалява. И наистина, ако получавам 10 000 лв. месечна заплата, едва ли ще ме мотивират много като ми я увеличат на 12 000. Но ако ми предложат да отговарям за всички страни от Балканския полуостров…
Не бива да забравяме, че системата за мотивация се влияе от културата, страната, личното богатство на индивида, неговото образование, квалификация, статуса във фирмата и пр.
Ключът към изграждане на работеща ефективна система за мотивиране се крие в проучването на интересите и потребностите на преките подчинени и определянето на индивидуалните стимули съобразно тях.
П.П.
Ако все още четете, сте забелязали, че до момента не съм отговорил на въпроса, произтичащ от заглавието, защо „единствената теория за мотивация”? Признавам, че пълният текст на заглавието би трябвало да бъде „единствената теория за мотивация, която ще разгледам до края на 2010 г.” Но не ми се стори недостатъчно интригуващо и го посъкратих.
П.П.П.
Ако имате интерес към различните теории за мотивация, на този линк, в дъното на статията, ще намерите 23 теории, с препратки към кратко резюме на същността им, за съжаление, на английски.
