Ефективност (effectiveness), в бизнес аспект, е правенето и постигането на „правилните“ неща, т.е. поставяне на правилните задачи за постигане на общата цел (ефекта).  В своята книга „Ефективният мениджър” Питър Дракър твърди, че ефективността е много важно умение, което „може и трябва да бъде научено”.  Най-лесно е да научим кои са правилните неща.  Но това далеч не е достатъчно, за да бъдем ефективни.  Както казваше Николай Хайтов в „Мъжки времена” – едно е да искаш (знаеш), друго е да можеш, а трето и четвърто е да го направиш.  Най-важно е четвъртото – да го направиш.  Ефективността е път, а не местоназначение.  Винаги ще трябва да откриваме правилните неща, винаги ще трябва да ги правим.  Нашият успех ще се измерва по постигнатите резултати, а не по начертаните планове и дадените обещания.

Другата ефективност (efficiency), която за разграничение ще кръстим ефективност КПД (коефициент на полезно действие) означава правенето на нещата по най-икономичен начин, с минимум ресурси.  Някои колеги си вършат работата с 300 телефонни разговора и 900 изговорени минути, а други вършат същата работа с 500 разговора и 2000 минути.

И последната дума в категорията е ефикасност.  Ефикасност е постигането на целта, способността да достигнем желаното количество ефект или успех.  За разлика от ефективността КПД, ефикасността не се интересува от количеството използвани ресурси за постигане на целта, а само от постигането й.

ПОСТУЛАТ НА ЕФЕКТИВНОСТИТЕ: това, което е ефективно, не е непременно ефикасно, и това, което е ефикасно не е задължително ефективно КПД.

За илюстрация на постулата да разгледаме следните примери:

1.   Имаме за задача да произведем 1000 тениски по случай навършването на 6 месеца на сайта Академия за лидери.  Купуваме от близкия магазин топ плат с ширина 1.4 м и дължина 30 м. Разкрояваме, ушиваме и изхвърляме 14% от плата в дребни парчета. Задачата е успешно изпълнена. Горди сме от себе си, защото сме ефикасни.

2.   Задачата е същата. Купуваме топ плат, но този път проверяваме 3 магазина и откриваме същия плат на цена по-ниска с 8%.  За разкрояването използваме специализирана компютърна програма. Фирата на плата е сведена до 11.5% и сме ушили 55 тениски в повече.  Направо ще се пръснем по шевовете – постигнали сме ефективност КПД.

3.   Задачата е същата. Този път преди да започнем задаваме въпроса: това повторяема дейност ли ще е или периодична. Разбираме, че ще е регулярна.  Създаваме процес: а/ изчисляване на фирата при топове с различна ширина (1м, 1.4м, 2.8 м);  б/ избор на материала с минимум фира;  в/ три оферти от доставчици;  г/време на изпълнение – Х дни; и т.н.  Като резултат купуваме топове с ширина 1 м, цената на метър е същата като в пример 2, но фирата е сведена до 9%.  Ушили сме точно 1000 броя тениски.  Създали сме процес за следващите колеги на това работно място, за да могат и те да правят правилните неща.  Били сме ефективни.  „Драмата” при ефективността е, че няма как да я измерим, ако преди това не сме били само ефикасни или ефективни КПД.  Когато сме ефективни от самото начало нещата изглеждат лесни и подредени и е трудно да усетим задоволството от тази ефективност.  Но затова са и лидерите, да бъдат ефективни заради самата ефективност, а не заради удовлетворението от нея.