Много силно впечатление ми направиха две случки от живота на двама легендарни бизнес лидери: Джак Уелч и Ричард Брансън.

По време на отпуск Джак Уелч се запознава с Лари Босиди.  Освен, че взаимно се харесали, двама играели тенис на маса.  На Джак му направило силно впечатление, че последния ден, когато закъснявали за полета Лари продължавал да играе тенис изключително настървено, с желание за победа… И Уелч назначил Босиди на работа.  С течение на годините, последният се издигнал до поста вицепрезидент на Дженерал Електрик.  В последствие Лари Босиди става президент на АлайдСигнал, а след сливането й с Ханиуел, и на Ханиуел.

Колкото по-талантлив е човека, когото назначавате на работа, толкова по-голяма е вероятността да бъде купен от конкуренцията.  Но нима не е по-добре да работим няколко години с най-добрите, отколкото да работим завинаги с посредствените?

Ричард Брансън ползва известно време Гордън Маккалъм като бизнес консултант.  Харесва го, цени го като специалист.  И един ден предлага на Маккалъм да дойде в дома му на интервю за работа във Върджин.  Случило се така, че предната вечер Брансън доста се забавлявал, ама наистина доста и сутринта в 9, когато Маккалъм пристигнал все още се намирал в леглото.  Поканил Маккалъм направо в спалнята, увил се в чаршафа и му казал:

–  Искам да ти предложа работа на пълен работен ден.

Макар и шашнат от нелепата и непочтителна обстановка Гордън Маккалъм, типично по английски, запазил самообладание и попитал:

–  На каква длъжност?

–  Каква длъжност би искал да заемеш, Гордън?

–  Искам да разработя бизнес стратегия за марката Върджин в световен мащаб.

–  Как искаш да се нарича длъжността ти?

–  Директор глобална стратегия.

–  Дадено. От днес си Директор глобална стратегия на Върджин Груп.

Уточнили трудовото възнаграждение и Гордън бил нает.

Два блестящи примера за това как да постъпим с талантлив човек, притежаващ желаната от нас ценностна система, ако наистина вярваме, че КОЙ предхожда Какво.