На всеки шеф се налага, поне веднъж в живота, да прецени кой от неговия екип има най-голям потенциал за мениджър. От друга страна, всеки способен и амбициозен служител желае да бъде повишен в мениджър. И едните и другите се замислят кой може да бъде успешен мениджър.

Добрата новина е, че никой не се е родил мениджър. Никой не се е родил с уменията да чете, пише и говори. Но всички ние сме се научили. Едни по-добре от други, но… всеки си има свое признание. Трудното е да откриеш за какво си предопределен, в коя сфера можеш да бъдеш много успешен.

Първата предпоставка да станеш успешен мениджър е да искаш. Трябва да имаш силно желание, което да ти дава енергията да достигнеш до заветната цел.

Втората предпоставка е да си създал едно или няколко истински приятелства, по възможност с хора от противоположния пол и с различни от твоите интереси. С тези приятели трябва да обсъждаш, поне веднъж годишно, твоите слаби и силни страни, твоите неуспехи и успехи. Те са тези, които ще те държат здраво стъпил на земята, далеч от изкривени представи за твоята личност. Те ще поддържат реалистичната оценка за теб самия. Без тази реалистична преценка за себе си, не би могъл да водиш успешен диалог с подчинените.

Третата предпоставка е да си развил способността за обективна оценка на заобикалящите те хора. Обективна оценка е освободена от влиянията на емоциите, нагона и предразсъдъците.

Четвъртата предпоставка е любовта към ученето. Трябва да обичаш да четеш. Умните се учат от собствените грешки, мъдрите – от чуждите! В този забързан XXI век учене, самоусъвършенстване само от собствени грешки е неприемливо бавен процес. Наложително е да черпим пълни шепи от опита на ръководителите преди нас, ако искаме да бъдем успешни мениджъри.

Петата предпоставка е да бъдеш принципен. Ще имаш ситуации, когато човешкото у теб ще ти прошепва да си затвориш очите пред дадена малка, но принципна грешка на някой служител, когато по-важни дела ще оправдаят твое небрежно отношение към успеха на друг служител, но само твоята безгранична принципност ще те предпази да се отклониш от вярната пътека. А тя, в примера, е една: независимо от своите проблеми, ръководителят трябва да награди успеха на служителя и независимо от своите сполуки, успешният мениджър трябва да порицае принципната грешка на подчинения.

Е, драги ми читателю, изпълнени ли са при теб и петте предпоставки?

Ако „не”, то моят приятелски съвет е да не бързаш с попрището на мениджъра. Както ти, така и твоя шеф желае ти да успееш, да бъдеш наистина успешен мениджър.  Но както е казал генерал Суворов: „Повече пот в учението, по-малко кръв в боя.” Колкото по подготвен стъпиш на новата позиция, толкова по-сигурен е успехът ти.

Ако „да”, то ти си готов да започнеш своя път – пътят на мениджъра. Именно – да започнеш! Пътят е дълъг и труден. След всеки връх, който покориш ще откриваш нов – още по-висок.

И в деня, в който откриеш, че твоят успех вече се измерва чрез успехите на хората, които си увлякъл с теб, ти ще достигнеш до следващото предизвикателство – лидерството (разликата между мениджър и лидер е описана тук).

Върви смело и бързо – на тази страна, България – са потребни много успешни мениджъри, днес и сега!