Хората могат да простят много неща на своя мениджър: несигурност, невежество, ниска култура, некомпетентност или необразованост. Но никога няма да му простят липсата на честност. Няма да простят и на тези, които са го назначили…
Не е подходящ за мениджър ..
Накратко, Пътър Дракър счита, че не бива да назначаваме за мениджър:
- индивид, комуто липсва честност; няма безобидни лъжи, най-опасни са лъжите относно самите нас – самозалъгването е най-големият враг на себепознанието и осъзнатостта; лъжите ни отдалечават от реалността – Насим Талеб(1) твърди, че патологията на нашето време е загубата на връзка с реалността.
- човек, чийто поглед е насочен към слабите страни на хората, наместо към силните (той, разбира се, трябва да познава слабите им страни, но е важно да се съобразява с тях през призмата на „какво е по силите им да свършат”);
- личност, която не поставя високи стандарти за своята собствена работа, защото това поражда презрение към работата на мениджъра;
- човек, който се бои от своите способни заместници, защото страхът е мощна преграда за правилните решения;
- индивид, който се интересува повече от „Кой е прав”, наместо от „Какво е правилно”, защото той създава политика на прикриване на грешките.
От личен опит бих добавил още един тип, който не е подходящ за мениджър:
6. човек, който не уважава хората; който счита, че другите са по-глупави, по-слаби,
по-неспособни, по-лоши, по-мързеливи и т.н.
Един мениджър може да работи лошо, да му липсват качества и умения, но въпреки това да не вреди нито на подчинените, нито на компанията. Но ако му липсва честност и почтеност – независимо колко е интелигентен, знаещ и можещ – той руши! Такъв ръководител погубва най-ценния капитал на фирмата – хората – като убива техния дух.
Колкото по-висок е мениджърският пост, толкова по-важна е честността, защото духът на предприятието, фирмената култура, се създава отгоре.
(1) Талеб, Н. (2011), Черният лебед, ИК „Инфодар“ ЕООД
Линк към статия за засвидетелстване на внимание към служител: кликни тук.