Комуникацията заема значима част от нашето ежедневие. Но какво е комуникацията? Ако се разровим, ще открием множество определения за комуникация, като част от тях силно си противоречат.
Аз харесвам лаконичното определение: комуникацията е процес на обмен на информация и значение.
Кой е обектът на комуникацията? Това е заобикалящата ни действителност. Като действителност обозначаваме всичко, което възприемаме. Но различните хора възприемат по различен начин. И именно поради тези различните възприятия се получават различни действителности. Логически парадокс. Тези различни възприятия предопределят трудностите в комуникационния процес.
Да проследим хронологичната верига на комуникационния процес:
Седем етапа и шум между тях. Шумът бива външен (от околната среда) и вътрешен (разсеяност, преумора, нежелание да чувам).
Изключително трудно е посланието, такова каквото сме го замислили, да стигне в същия вид до получателя. По-вероятно е да не бъдем разбрани правилно.
Като добавим и неправилното образование, което ни е научило да мислим първо за себе си и за моето, целта на комуникацията – да предадем информация и значение – става още по-мъчно достижима.
фиг. Хронологична верига на комуникационния процес.
Колко често проверяваме какво са чули и разбрали получателите на съобщението ни?
Колко често се интересуваме в какъв вид посланието ни прието?
Колко често отчитаме дали целта на комуникацията е постигната?
А задължението да следи дали целта е постигната е на изпращащия посланието.