Лидерски умения (2отХ) – порицаване

От статията „Лидерски умения (1 от Х) – целеполагане научихме как да поставяме цели.  В процеса на достигане на тези цели изпълнителите извършват действия, заслужаващи поощрения или порицания.

В името на правилното мотивиране и развитие на колегите, лидерът е длъжен да даде всекиму заслуженото.
Процесът на градивно порицание започва много преди служителят да сгафи.  Как така предварително?

1.  Предварително създаваме ясна, опростена система за оценяване работата на служителите (в противовес на спорадичните импровизирани оценки).
Самото порицание следва да разделим на две части, за максимален ефект.
В първата част се концентрираме върху грешката и върху поведението, което е довело до нея:
2.1. Кога?  Порицаваме служителя незабавно след допуснатата грешка.
Често ръководителят отлага санкцията със седмици и месеци.  Времето заличава детайлите, особено у колегата, който се старае да забрави грешката си.  И когато на мениджърът му кипне излива върху служителя всички негови минали прегрешения наведнъж.  И двете страни навлизат в царството на емоциите, където разумът е най-обикновен прислужник.  Ползата е никаква.  Затова, когато забележим неправилно действие или разберем за него от справките, веднага отиваме при този, който го е извършил. Не е правилно да държим отрицателните емоции в себе си заради нечии неправилни действия.
2.2. Какво?  Казваме на колегата конкретно в какво греши.
Никакви емоции!  Само факти и то проверени!  Фактите трябва да са толкова ясни и категорични, че да няма спор по тяхната валидност.  Накратко поясняваме какво не е направено както трябва, т.е. критикуваме само и единствено поведението на служителя.  Не нападаме неговата личност, неговата компетентност и не го караме да се защитава (да си призная, аз често ги карам да се защитават , но поне ме е грижа за тях и вярвам един ден ще стана специалист по мъмрене).
2.3. Как? Казваме на служителя как се чувстваме ние (в ролята на мениджъри), когато те грешат.
По отношение на нашите чувства не може да има спор. Те са такива, каквито са (разочаровани, объркани, раздразнени, разстроени, сърдити).
2.4. Тишина! Замълчаваме за няколко секунди!
Даваме възможност на служителя да осмисли чутото и да почувства как се чувстваме ние.
Във втората част на мъмренето поставяме ударението върху човека:
3.1. Стискаме ръката му или го докосваме по такъв начин, че да разбере, че искрено сме на негова страна.
С докосването следва да внимаваме да няма никакъв друг смисъл освен подкрепа.  Правилото е – докосвам само когато давам нещо (подкрепа, поддръжка, сигурност, кураж).
3.2. Kазваме колко много го ценим!
Служителят трябва да чуе положителна обективна оценка за себе си. Щом го държим на работа значи има достатъчно положителни качества, които да спомем. Демонстрираме уважение към човека, към неговата личност.
3.3. Потвърждаваме още веднъж, че имаме много добро мнение за него, но не и за действията му в конкретната ситуация.
Ясно разграничавате човека от грешката му. Предпочитаните от мен фрази тук, в края на мъмренето са: ”За мен ти си много … специалист, постигна … (посочвам пресен негов успех).  Моето разочарование от твоята грешка се дължи на факта, че високо ценя твоите способности и съответно имам завишени очаквания от теб!  Надявам се, че повече няма да допуснеш подобна грешка!”
3.4. Накажи и забрави, с миналото не кори!
Не бива през ден да напомняме на колегата последния му гаф. Нямаме интерес да мачкаме самочувствието му или да го фокусираме в отминала грешка.
Защо гореописаният метод за порицание действа?
  • Оценката на поведението на служителя се базира на предварително създадена система
  • Осигуряваме мигновена обратна връзка
  • Посочваме на колегата къде точно греши
  • Казваме как ние преживяваме неговата грешка
  • Напомняме, че той има качества, които ценим и уважаваме
  • Целта на метода за порицание е да повлияе на поведението, но да запази личността.
Порицаването безспорно е едно от най-неприятните задължения на лидера (но всеки трябва сам да си носи кръста ).  Целеполагане, порицаване и изказване на похвала са трите базови умения на лидера, които му дават възможност да постига по-високи резултати чрез осигуряване на желаното поведение от всеки един от членовете на екипа.
В следващата статия от поредицата „Лидерски умения (? от Х)“ ще разгледаме похвалата.
Забележка:
С цел избягване на повторенията – лидер, мениджър и ръководител са използвани като напълно заменяеми думи.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *