В името на правилното мотивиране и развитие на колегите, лидерът е длъжен да даде всекиму заслуженото.

Процесът на градивно порицание започва много преди служителят да сгафи.  Как така предварително?

Самото порицание следва да разделим на две части, за максимален ефект.

В първата част се концентрираме върху грешката и върху поведението, което е довело до нея:

Често ръководителят отлага санкцията със седмици и месеци.  Времето заличава детайлите, особено у колегата, който се старае да забрави грешката си.  И когато на мениджърът му кипне излива върху служителя всички негови минали прегрешения наведнъж.  И двете страни навлизат в царството на емоциите, където разумът е най-обикновен прислужник.  Ползата е никаква.  Затова, когато забележим неправилно действие или разберем за него от справките, веднага отиваме при този, който го е извършил. Не е правилно да държим отрицателните емоции в себе си заради нечии неправилни действия.

Никакви емоции!  Само факти и то проверени!  Фактите трябва да са толкова ясни и категорични, че да няма спор по тяхната валидност.  Накратко поясняваме какво не е направено както трябва, т.е. критикуваме само и единствено поведението на служителя.  Не нападаме неговата личност, неговата компетентност и не го караме да се защитава (да си призная, аз често ги карам да се защитават , но поне ме е грижа за тях и вярвам един ден ще стана специалист по мъмрене).

По отношение на нашите чувства не може да има спор. Те са такива, каквито са (разочаровани, объркани, раздразнени, разстроени, сърдити).

Даваме възможност на служителя да осмисли чутото и да почувства как се чувстваме ние.

Във втората част на мъмренето поставяме ударението върху човека:

С докосването следва да внимаваме да няма никакъв друг смисъл освен подкрепа.  Правилото е – докосвам само когато давам нещо (подкрепа, поддръжка, сигурност, кураж).

Служителят трябва да чуе положителна обективна оценка за себе си. Щом го държим на работа значи има достатъчно положителни качества, които да спомем. Демонстрираме уважение към човека, към неговата личност.

Ясно разграничавате човека от грешката му. Предпочитаните от мен фрази тук, в края на мъмренето са: ”За мен ти си много … специалист, постигна … (посочвам пресен негов успех).  Моето разочарование от твоята грешка се дължи на факта, че високо ценя твоите способности и съответно имам завишени очаквания от теб!  Надявам се, че повече няма да допуснеш подобна грешка!”

Не бива през ден да напомняме на колегата последния му гаф. Нямаме интерес да мачкаме самочувствието му или да го фокусираме в отминала грешка.

Порицаването безспорно е едно от най-неприятните задължения на лидера (но всеки трябва сам да си носи кръста ).  Целеполагане, порицаване и изказване на похвала са трите базови умения на лидера, които му дават възможност да постига по-високи резултати чрез осигуряване на желаното поведение от всеки един от членовете на екипа.

В следващата статия от поредицата „Лидерски умения (? от Х)“ ще разгледаме похвалата.

Забележка:
С цел избягване на повторенията – лидер, мениджър и ръководител са използвани като напълно заменяеми думи.