„Много ми е любопитно – колко от вас се страхуват от промяната? – Никой не отговори. Само една ръка се вдигна. – Е, има поне един откровен човек сред нас. А колко от вас считат, че другите хора ги е страх от промяната? – Всички вдигнаха ръце. И после изведнъж избухнаха в смях. – Излиза, че ни е шубе, но не ни стиска да си го признаем.” (Из „Кой ми взе сиренцето” на Спенсър Джонсън).
Окопаваме се в статуквото, в начина, по който винаги сме правили нещо (виж бизнес урок 1), защото така се чувстваме сигурни. Познатите предмети, действия и лица създават привидно спокойствие и измамна увереност.Но това окопаване е напълно погрешно. То не може да реши проблемите ни с несигурността. Промяната е неизбежна. Никой и нищо не може да спре промяната, защото тя неотменима същност на заобикалящата ни действителност, на Природата.
Лидерите изграждат определена организационна структура. Но дори и перфектна днес, тя е неприложима след време. Структурите трябва да са в крак с времето, трябва непрекъснато да се адаптират.
Лидерът е длъжен да прегърне промените в името на успеха на голямата цел, която преследва. Лидерът:
- осъзнава, че промени ще настъпват непрекъснато
- следи за нови промени
- се адаптира бързо към промяната
- се променя
- превръща промяната в своя неизменна същност
Промяната, непрекъснатото обновление е важно нещо. Но ако променим абсолютно всичко ще загубим облика на фирмата. Природата се променя непрекъснато, но пази неизменен принципа за оцеляване на по-приспособимия вид.
В книгата си „Един бизнес и ползата от него”, Томас Уотсън казва:
„Ако една организация иска да се справи с предизвикателствата на пременящия се свят, тя трябва да е подготвена да промени всичко свързано с нея – с изключение на основните си убеждения. Единствената свещена крава в организацията трябва да бъде нейната основна бизнес философия.”Вечна промяна при съхраняване същността на компанията.