Лидерство и съкращаване на персонала

От първостепенно значение преди да започнем бизнес е с кого (виж статията „Първо кой или първо какво”).

Веднъж започнали, първостепенно значение придобиват резултатите. Чувал съм и съм чел стотици твърдения как хората били на първо място.  Да, ама само на думи.  На дела – не познавам ни една компания (в сферата на услугите, където разходите за заплати съставляват над 60% от всички разходи на фирмата), която след няколко поредни години на загуба да не предприеме съкращения на персонала.  Т.е. мениджмънтът да си признае, че печалбата стои над всичко.  В монетарната икономика фирмата няма как да съществува, ако не печели.
Бизнес цикълът си има своите закономерности.  Има възходи и спадове.  По време на продължителни спадове на мнозина лидери им се налага да съкратят служители, колеги… Това е най-неприятната задача в живота на всеки мениджър особено, когато съкращава качествени кадри. Но лидерството изисква дори и тази задача да бъде изпълнена безпристрастно и принципно.
Един от възможните принципни подходи е подходът „20-70-10”, използван дълги години от бившия президент на „Дженерал Електрик” – Джак Уелч.  Той е подходящ за „леснатата” част от съкращенията.  Същността му се състои в това да категоризирате хората си в 3 групи в съответствие с постиганите от тях резултати.  20% са отличните служители, 70% – „златната среда” и 10% слабите служители.  Съкращавате първо слабите служители.
Трудната част на съкращенията идва, когато се налага да съкращавате от „златната среда”.  В такава ситуация добра работа върши следната матрица:
 

Квадрант 1 – по-ниски от средните резултати и слабо споделяне на фирмените ценности ни позволява да съкратим първо тези колеги.

Квадрант 2 – високи резултати и слабо споделяне на ценностите.  В дългосрочен план тези служители трябва да бъдат заменени от служители от квадрант 3, защото можем да научим хората на производителност, но не можем да променим ценностните им системи.
Квадрант 3 – по-ниски от средните резултати и силно споделяне на фирмените ценности.  За тези колеги е препоръчително пренасочване на друга длъжност (ако има такава възможност).  Ако обаче и на втората длъжност служителят не постига над средните резултати, вероятно неговият потенциал няма да може да бъде разкрит в нашата фирма и за двете страни е по-добре да помислят за промяна.
Квадрант 4 – топ служителите не бива да се съкращават.  Аз лично винаги съм искал да работя с най-добрите… А кой не иска?
Не е толкова важно какъв принцип ще прилагате.  Важното е да го има и служителите да знаят какво поведение се цени в организацията.  В интерес на компанията е лидерът да подобрява непрекъснато екипа.  В интерес на всеки служител е да намери вярната фирма, в която да разгърне своите заложби и потенциал.
На ръководителите, които позволяват приятелските взаимоотношения с колегите да вземат връх над високите резултати ще пошушна една мисъл на Д-р Кенет Бланчард от поредицата „Едноминутният мениджър”:
Няма нищо по-несправедливо от еднаквото третиране на неравностойни индивиди.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.