От първостепенно значение преди да започнем бизнес е с кого (виж статията „Първо кой или първо какво”).
Веднъж започнали, първостепенно значение придобиват резултатите. Чувал съм и съм чел стотици твърдения как хората били на първо място. Да, ама само на думи. На дела – не познавам ни една компания (в сферата на услугите, където разходите за заплати съставляват над 60% от всички разходи на фирмата), която след няколко поредни години на загуба да не предприеме съкращения на персонала. Т.е. мениджмънтът да си признае, че печалбата стои над всичко. В монетарната икономика фирмата няма как да съществува, ако не печели.
Бизнес цикълът си има своите закономерности. Има възходи и спадове. По време на продължителни спадове на мнозина лидери им се налага да съкратят служители, колеги… Това е най-неприятната задача в живота на всеки мениджър особено, когато съкращава качествени кадри. Но лидерството изисква дори и тази задача да бъде изпълнена безпристрастно и принципно.
Един от възможните принципни подходи е подходът „20-70-10”, използван дълги години от бившия президент на „Дженерал Електрик” – Джак Уелч. Той е подходящ за „леснатата” част от съкращенията. Същността му се състои в това да категоризирате хората си в 3 групи в съответствие с постиганите от тях резултати. 20% са отличните служители, 70% – „златната среда” и 10% слабите служители. Съкращавате първо слабите служители.
Трудната част на съкращенията идва, когато се налага да съкращавате от „златната среда”. В такава ситуация добра работа върши следната матрица:
Квадрант 1 – по-ниски от средните резултати и слабо споделяне на фирмените ценности ни позволява да съкратим първо тези колеги.
Квадрант 2 – високи резултати и слабо споделяне на ценностите. В дългосрочен план тези служители трябва да бъдат заменени от служители от квадрант 3, защото можем да научим хората на производителност, но не можем да променим ценностните им системи.
Квадрант 3 – по-ниски от средните резултати и силно споделяне на фирмените ценности. За тези колеги е препоръчително пренасочване на друга длъжност (ако има такава възможност). Ако обаче и на втората длъжност служителят не постига над средните резултати, вероятно неговият потенциал няма да може да бъде разкрит в нашата фирма и за двете страни е по-добре да помислят за промяна.
Квадрант 4 – топ служителите не бива да се съкращават. Аз лично винаги съм искал да работя с най-добрите… А кой не иска?
Не е толкова важно какъв принцип ще прилагате. Важното е да го има и служителите да знаят какво поведение се цени в организацията. В интерес на компанията е лидерът да подобрява непрекъснато екипа. В интерес на всеки служител е да намери вярната фирма, в която да разгърне своите заложби и потенциал.
На ръководителите, които позволяват приятелските взаимоотношения с колегите да вземат връх над високите резултати ще пошушна една мисъл на Д-р Кенет Бланчард от поредицата „Едноминутният мениджър”:
Няма нищо по-несправедливо от еднаквото третиране на неравностойни индивиди.