Как трябва да постъпим с мениджър, който допуска грешки?
Постоянно слабото или посредственото изпълнение не бива да бъде прощавано, а още по-малко възнаграждавано. Мениджър, поставящ ниски цели или провалящ се в работата продължително време (6-12 месеца) не бива да бъде оставян на поста. Той трябва да бъде:
преместен – ако по вина на ръководството е бил назначен на несъответстваща на способностите му длъжност;
понижен – ако способностите му не са достатъчно високи, но е отдаден на фирмата;
уволнен – ако е с ниски способности и не споделя ценностите на фирмата.
Но как постъпваме с мениджър, който постига резултати, но допуска и скъпоструващи грешки (не говорим за грешки от неспазване процесите и процедурите в компания – това е слаба дисциплина)?Кой лидер греши? Който експериментира, поема рискове или който е педантичен бюрократичен изпълнител? Какви мениджъри искаме в компанията – инициативни творци или консервативни педанти? И кои мениджъри ще развият фирмата?
Лидерът не наказва хората за грешките. Никой не може да натрупа опит по друг начин освен чрез грешките. Книгите ни дават насоки, идеи, но опит се придобива само с практика, а практиката без грешки няма… Лидерството е като плуването – никой не се е научил само с четене на книги. Сполучливо описание на отношението на лидера към грешките е мъдрата мисъл на Джон Максуел:
„Човек трябва да бъде достатъчно голям, за да признае грешките си, достатъчно умен, за да спечели от тях, и достатъчно силен, за да ги поправи!”
Питър Дракър твърди: ”Аз никога не бих издигнал на най-висш пост човек, който не е правил грешки, при това големи. Значи той е посредствен. И още по-лошо, като не е допускал грешки, не се е научил да ги забелязва навреме и да ги поправя. Колкото по-добър в работата си е даден индивид, толкова повече грешки ще направи – защото ще изпробва повече нови неща.”