Във всяка фирма, в която съм работил имаше пушачи и непушачи. Неизбежно стигахме се до ситуация, в която непушачите посочваха като един от проблемите, затрудняващ по-високата производителност на отдела и по-добрата екипна работа, честите излизания от офиса на пушачите (3-6 пъти по 5-15 мин). Тези излизания от офиса за „по един фас” влияеха на непушачите по два начина:
- По време на „фас паузата”, непушачите приемаха всички телефонни позвънявания на телефоните на пушачите и по принуда изпълняваха неотложните задачки, възникнали от тях.
- Демотивираха непушачите, които заемаха позиция „Ние не сме балами…и ние ще станем пушачи, за да имаме повече почивки и работим по-малко време…”

LUCKY STRIKE, GIRL IN RED
Пушачите твърдяха, че пушенето ги успокоява и след цигара работели много по-ефективно, което е в интерес на фирмата (пушачите категорично оспорваха изследванията, доказващи, че никотинът не само не успокоява нервната система, а тъкмо напротив – повишава нервното напрежение).
Подходът и средствата, които използваме в ежедневието, често са по-важни от целта. Лидерът подхожда с внимание към детайлите.