Моделът на Бърк и Литуин е ценен управленски инструмент в две направления: за диагностициране на текущата организация и за планиране на организационна промяна. Той създава възможности за мениджърите да бъдат по-ефективни, да постигат по-високи резултати.
Модел на Бърк и Литуин: предназначение
Организационната промяна има за цел повишаване на производителността на компанията, т.е. на способността ѝ да постига по-големи и по-правилни цели за по-кратки срокове. Всяка организационна промяна внася хаос във фирмата, къде контролиран, къде неконтролиран. Моделът на Бърк и Литуин:
(1) описва ключови фактори на организационната производителност и ефективност,
(2) посочва редица взаимозависимости между тях и
(3) силата на въздействие в двустранните зависимости.
Моделът е ценен управленски инструмент в две направления: за диагностициране на текущата организация и за планиране на организационна промяна. Той създава възможности за мениджърите да бъдат по-ефективни, да постигат по-високи резултати.
История на модела
При повечето модели, авторите първо създават теоретична рамка, за която търсят доказателства в практиката. За разлика от тях моделът на Литуин и Бърк (1992)[1] произлиза от 5-годишна консултантска практика в авиокомпания Бритиш Еъруейз, по време на смяна на типа собственост.
Друга специфика на модела на Литуин и Бърк е, че той има свои първообрази, създадени от Литуин, Стрингер и Тагиури през 60-те години, които са били усъвършенствани от Бърк, Берщайн, Микела Бони, Шектер, Мандерлинк и О‘Мали през 80-те. Т.е. при него имаме натрупване на познание и опит на консултанти и научни работници в рамките на цели 25 години.
Същност на модела
Моделът групира ключовите фактори за организационна производителност и организационна промяна в две категории:
а) трансформиращи цялата компания, със стратегическа насоченост, изискващи лидерство и визионерство,
б) въздействащи върху част от компанията (например на ниво отдел) (авторите на модела ги наричат „транзакционни фактори“), с оперативна насоченост, изискващи добри мениджърски практики