Организацията трябва да се структурира отдолу нагоре, като се започне от потребителя.  Ако работата на най-ниското йерархично стъпало се структурира съобразно потребностите на клиентите, тя е по-логична, по-удовлетворителна и с повече лична отговорност.

Организационната управленска структура не трябва да има множество подчинени един на друг мениджъри.  По възможност между управителя и редовия служител не бива да има повече от три звена.  Колкото по-дълга е комуникационната верига, толкова по-модифицирано е посланието на управителя при достигането му до редовия служител.

Управленската структура трябва да бъде проста, с ясно разделение права и отговорности, което осигурява възможност за своевременно реагиране.  За предпочитане са гъвкави структури, при които съдържанието на работата се променя периодично, задълженията и отговорностите не са еднозначни и от изпълнителя се очакват предложения за подобрения на цялостната дейност в компанията.

Структурата трябва да съдържа минимум управленски нива с минимален брой хора в тях.  Всяка фирма преследва своята основна цел, която под влияние на външната и вътрешната среда се променя с времето.  Управленската структура трябва да следва промените, поради което не може да съществува една-единствена правилна структура.  Вероятно най-важното правило тук е всяка организационна функция да бъде подчинена на целта.

Изразява броя на пряко подчинените на един ръководител.  Всеки допълнителен подчинен води до увеличаване броя на възможните взаимовръзки (преки, еднолични, преки групови, пресечни).  По формулата на В.Грейкунас – k(2^k-1+k-1) – можем да изчислим, че при шестима подчинени връзките са 222, при 8 – 1080, при десет – 5210.  Препоръчителният мащаб на управляемост на ръководители от по-висок ранг е 4-6, а за най-ниското ниво ръководители – около 8. Мащабът на управляемост зависи от разнородността на изпълняваните задачи, уменията на ръководителя, видът на комуникациите с подчинените и ръководителите, териториалното разположение на подчинените, динамиката на процесите, максималната щета при грешка и т.н.

Необходимо е да съществува известно припокриване между формалната и неформалната структура, между формалните и неформалните лидери.  Много рядко съществува съвпадение между официалния и неформалния статус.  Изследванията сочат, че най-удовлетворени са регулярните членове на малките групи със средни показатели за изработка и средно висок сумарен статус. Оттук и общата препоръка да се формират малки групи за решаване на проблеми и проекти.

Организационната структура не трябва да допуска хората, отговарящи за един отдел да се месят в работата на друг.  В различните отдели задачите не трябва да си противоречат едни на други.

Системата за контрол е по-ефективна, когато се основава на споделени фирмени ценности (фирмена култура), а не само на стандартните методики.

Прекомерното опекунство е противопоказно.  Самостоятелността е това, което искаме да развием.

Служителите и работниците с еднородни функции следва да се ръководят от един мениджър.  Не бива да се допуска един подчинен да има двама ръководители в един и същ момент.

Стратегията трябва да се преразглежда достатъчно често от ключовите мениджъри. Организационната структура трябва да има постоянна готовност за промяна, в подкрепа на променената стратегия.  Стратегията за развитие на фирмата определя управленската структура, а не обратното.

Независимо от вида управленска структура спазвайте принципите на управление, формулирани още от Анри Файол (1841-1925 г.): авторитет и отговорност, дисциплина, корпоративен дух, инициативност и единство на трудовия колектив, справедливо възнаграждение на труда, подчиняване на личния интерес на груповия, единство на разпорежданията.