Често съм слушал, че мениджърът трябва да умее да балансира между личния живот и работата. Чувал съм теории за това, как правилно било след края на работния ден да „се изключим” от работните проблеми… И като се замисля, май все хора, които са далеч от щастливи, уверени, усмихнати и лъчезарни, са ми разказвали тези житейски философии.
Та нима нашият живот не е съвкупността от всички дейности, които извършваме? Как е възможно „да изключа” част от себе си? Или да живея 8 часа само в едната част?
Предполагам, че първопричина за такива „теории” е неудовлетворението, което много хора изпитват от настоящата си работа. И за да могат да оправдаят пред самите себе си защо работят нещо, което не им доставя радост, почват да градят „философии”, които в крайна сметка не решават проблема с неудовлетворението.
Бизнесът е творческо занимание. Започваш като скулпторите – имаш хиляди идеи, но трябва да избереш само една.
Това е и първата трудност – да избереш на какво да се посветиш. Защото този избор ще влияе на живота ти. После трябва да избереш материал, цвят и т.н. Няма наръчник, както при механиците, да ти каже направи 1, после 2. Колеги, доставчици, клиенти – всичките уникални, всичките изискващи специално отношение, а не заучени безлични фрази. Като всяко творческо занимание, бизнесът е пълен с трудни решения, чийто резултат не е предварително известен. Бизнесът изисква да вършите работата по-добре, докато увеличавате печалбите.
Най-важното в работата е какво създавате, дали то действа и дали се гордеете с него.
Работата трябва да Ви обогатява и възнаграждава, в противен случай не си струва да се занимавате с нея.
Възможно ли е човек да бъде щастлив, без да се посвети на занимания, които го очароват и осмислят живота му?