Джиду Кришнамурти (1895-1986) – цитат
Не можете да откриете истината чрез някой друг. Истината не е нещо статично, тя не битува на едно и също място, тя не е някаква цел. Напротив, тя е жива, динамична, жизнена. Истината е неизвестното и ум, който търси истината, няма никога да я намери, защото съзнанието е изградено от известното, то е резултат на миналото. Истината ще навести само съзнание, освободило се от известното. Умът е хранилище на известното. За да може умът да бъде в състояние, при което неизвестното ще се появи, той трябва да има съзнание за себе си, за предишния си опит, за подсъзнателното, за своите реакции и структура. Когато стигне до пълно познание на себе си, тогава съзнанието се освобождава напълно от известното. Само тогава истината може да дойде при вас неканена. Истината не принадлежи нито на вас, нито на мен. Не можете да я въздигате в култ. Няма път, който води към истината. Трябва да навлезете в неизследваното море сами.
Джиду Кришнамурти (1895-1986) – цитат
Отъждествяването с нещо голямо (партия, религия, нация, велика идея) е психологическа необходимост за онези, за които самочувствието е важно, но то създава конфликти и сблъсъци между хората (в името на „правата” вяра са извършени най-много убийства). Вярата дава на човека храна, но едновременно с това е източник на несигурност. Човек може да разбере това само когато развие своята интелигентност – умението да вижда нещата такива, каквито са.
Джиду Кришнамурти (1895-1986) – цитат
Подхождаме към проблемите на нашето време не с любов и проникновение, а с готови формули и системи – макар и остарели, погрешни и неефективни. Но истинските хора не трябва да следват формули, защото те водят до „сляпо“ мислене. Пристрастяването към формулите е почти всеобщо, защото нашата възпитателна система проповядва Какво да се мисли, а не КАК да се мисли. Това, което човек трябва да направи, за да посрещне новото предизвикателство е да се оголи напълно, да отхвърли изцяло произхода и средата си и да посрещне предизвикателството по нов начин. Само творческо разбиране на самите нас може да създаде щастлив свят.
Джиду Кришнамурти (1895-1986) – цитат
Правилното мислене не е резултат от култивиране на интелекта, нито пък е нагаждане към авторитета, колкото ценен и благороден да е той. Правилното мислене идва със самопознанието. Надежда за по-добро бъдеще има в хората, не в обществото, не в лидерите или религиозните системи. Надежда има във вас и в мен. Докато, ние хората, не се променим няма как създадените от нас организации да се променят…
Джиду Кришнамурти (1895-1986) – цитат
Когато сме вътрешно бедни, ние се отдаваме на външна показност посредством богатство, власт, притежания. Ако сърцата са ни празни, трупаме вещи.
Джиду Кришнамурти (1895-1986) – цитат
Забравили сме добротата, забравили сме да гледаме звездите, дърветата, отраженията във водата. Търсим непрекъснато нови възбуди, трепети, изпитваме непреодолимо желание за различни усещания. Именно тези желания и тяхното удовлетворяване изхабяват и затъпяват ума и сърцето.
Джиду Кришнамурти (1895-1986) – цитат
Щастието никога не се постига чрез някаква система от идеи. Самоусъвършенстването, което е друг начин за обезпечаване сигурността на Аза, на „моето” не е съзидателно, нито е любов към красотата.
Джиду Кришнамурти (1895-1986) – цитат
Любовта към красотата може да бъде изразена с песен, с усмивка или мълчание, но повечето хора не са склонни да замълчат. Ние не намираме време да наблюдаваме птиците, носещите се по небето облаци, защото сме твърде заети с търсене на удоволствия. Как да помогнем на децата да имат будно съзнание и чувствителност, когато в сърцата ни няма красота? Опитваме се да почувстваме красотата, като избягваме грозотата, но това води до безчувственост. Трябва да сме чувствителни, за да развиваме това качество и у младите. Нека използваме всяка възможност, за да събудим в тях радостта от съзерцанието не само на красотата, създадена от човека, но и красотата на природата.
Ерих Фром (1900-1980) – цитат
При бюрократично организирания и централизиран индустриализъм, вкусовете се манипулират така, че хората да потребяват максимално, при това по предсказуем и доходоносен начин. Техните интелект и характер се стандартизират чрез все по-налагащите се тестове, които отдават на посредствените и неизобретателните предпочитание пред оригиналните и дръзките…Накратко: интелектуализацията, количествуването, абстрактизацията, бюрократизацията, овеществяването – главните черти на съвременното индустриално общество – приложени към хората, а не към вещите, са принципи не на живота, а на механиката. Хората, живеещи в такава система, стават безразлични към живота и дори започва да ги привлича смъртта. Те не го осъзнават. Те вземат тръпките на възбуда за радост от живота и живеят с илюзията, че са живи, когато притежават и използват много вещи (отпечатано 1956 г.).
Конфуций (551 пр.н.е. – 479 пр.н.е.) – цитат
Уважението към другите хора е в основата на добрия живот, на доброто общество!