Ю.Дж.Кришнамурти (1918-2007) – мъдрост
Всички човешки същества в същността си са еднакви. Няма никаква разлика. Вероятно културата е виновна за различията. Бидейки такива, каквито сме, светът не може да бъде по-различен. Докато във вас има стремеж да промените себе си, ще искате да промените и света.
Ю.Дж.Кришнамурти (1918-2007) – мъдрост
Проблемът е следния: Природата е създала всички видове на планетата. Човешкият вид не е по-важен, от който и да е било друг вид. Човекът сам си е отредил най-високото място. Той вярва, че е създаден за някаква по-висша цел. За това е виновна ценностната система, която сме създали. В даден момент от еволюционното развитие на човека, стремежът му да търси нещо (съвършения човек, власт, удоволствие, знание) е станал необходимост. Тогава човекът се е отделил от Природата.
Ю.Дж.Кришнамурти (1918-2007) – мъдрост
Защо Природа първо иска да създаде, а после да разруши? – Защото всъщност нищо никога не се ражда и нищо никога не умира. Това, което създава промеждутъка между творение и унищожение, или времето между тях, е мисълта. В Природата изобщо няма смърт или унищожение. Има само пренареждане на атоми.
Ю.Дж.Кришнамурти (1918-2007) – мъдрост
Ние смятаме, че мислите са вътре в нас и се самозараждат. Всъщност има нещо, което аз наричам мисловна сфера. Тя представлява всички мисли, преживявания и чувства на хората, които се предават от едно поколение на следващото. Мозъкът не е творец, а само реагира на стимули. Това, което наричате мисъл е активността на невроните в мозъка. С други думи, мисълта е памет. Някакъв стимул активира мозъка чрез сетивните възприятия и задейства паметта. Мозъкът е компютър, натъпкан с много боклук. Така, че той не твори. Мозъкът не се интересува от решаването на проблемите, които сами сме си създали. Той просто не е в състояние да се справи с проблемите, създадени от мисълта. Мисълта е неприсъща на мозъка и е извън него.
Ю.Дж.Кришнамурти (1918-2007) – мъдрост
Тялото не иска нищо да учи или знае, защото разполага с вродена интелигентност, която му помага да оцелее. Ако тялото се окаже в джунглата, то ще оцелее; ако не – умира. Но ще се бори до последен дъх. Това е начинът, по който функционира човешкото тяло. Атомите в него са групирани по един начин и в момента на смъртта, се прекомбинират. Ще бъдат използвани за нещо друго. Така че за тялото няма раждане и смърт. Мъртвото тяло е пълно с живот. Разлагането му дава живот на други организми. Ако смъртта осигурява живот, защо я наричате смърт?