Делегирането е лидерско умение, което всеки лидер и мениджър трябва да владее до съвършенство. Именно от умението му да делегира по най-правилен начин зависи до голяма степен управленската ефективност на ръководителя.
С помощта на настоящия тест можете да установите доколко умеете да делегирате.
Време за решаване на теста – 3 минути.

а/ почти винаги,
б/ често,
в/ понякога
г/ почти никога.
- Ако чувствам, че за решаването на даден проблем не ми достига компетентност, а някой от подчинените ми я има, делегирам му с охота задачата.
- Ако подчинените ми са с ниска квалификация и опит, и им нямам доверие, следвам принципа „да им делегирам само второстепенни задачи, а сам да решавам първостепенните”.
- Дори и да имам компетентни колеги, ако дадена задача е особено важна и спешна, ще се заема аз с нея, макар че това ще ми отнеме всичкото време и ще ми коства много нерви и напрежение.
- Ако счета за целесъобразно бих делегирал решаването на даден проблем не на мой пряк подчинен, а на неговия подчинен.
- Стремя се да делегирам писмено наместо устно.
- При делегиран проблем е необходимо да се контролира не само крайният резултат, но и съдържанието на работата на всеки етап от достигането на целта, т.е. и частичните резултати.
- Ако писмено съм делегирал на мой пряк подчинен решаването на даден проблем, считам, че единствено той е отговорен за всичко.
- При възлагането на определена задача подчиненият в никакъв случай не трябва да забележи, че изпитвам безпокойство и съмнение в успешното й изпълнение.
- При всяко делегиране е необходимо да се определят прецизно правата и отговорностите, които се предоставят, като по възможност това се направи писмено.
- При всяко делегиране предоставям на подчинения си правото да се разпорежда вместо мен, но правата за санкциониране в случай на неизпълнение на дадените от него разпореждания запазвам за себе си.
Отговори:
27-30 точки – отличен резултат
25-26 точки – много добър
23-24 точки – добър резултат
21-22 точки – удовлетворителен
Резултат под 21 точки не би трябвало да получи действащ ръководител. Ако все пак това се случи, обмислете сериозно посещение на семинар или консултация.
Въпрос №
|
1
|
2
|
3
|
4
|
5
|
6
|
7
|
8
|
9
|
10
|
почти винаги
|
3
|
0
|
0
|
0
|
2
|
1
|
0
|
1
|
3
|
0
|
често
|
2
|
1
|
1
|
1
|
3
|
2
|
1
|
2
|
2
|
1
|
понякога
|
1
|
2
|
2
|
2
|
2
|
3
|
2
|
3
|
1
|
2
|
почти никога
|
0
|
3
|
3
|
3
|
1
|
2
|
3
|
2
|
0
|
3
|
Тълкования:
Въпрос 1: Не се страхувайте, че ще Ви се подрони авторитетът, ако по даден проблем някой от подчинените Ви е по-компетентен от Вас. В такъв случай би трябвало да му се делегира решаването на проблема. По този начин, освен че решавате проблема по най-добрия начин подпомагате и израстването на служителя. Разбира се, не е добре по повечето въпроси от Вашия ресор да има по-компетентни от Вас.
Въпрос 2: Ако винаги следвате посочения принцип Вие ще намалите риска от неуспешно решаване на важен въпрос, но Вашето време ще бъде погълнато от увеличаващия се обем работа, а подчинените Ви никога няма да се научат да поемат Ваши задължения и да се справят резултатно с тях, когато това се наложи.
Въпрос 3: Да допуснем, че постановката тук е вярна и Вие се придържате към нея. Ами, ако се появи още една такава важна и спешна задача. А след нея още една. Това не е рядко явление в мениджърската практика. Тогава провалът е почти неизбежен. А несъстоятелността на застъпената теза се обуславя още от обстоятелството, че ако се действа така, то Вашите служители ще бъдат лишени от възможността да докажат, че могат да се справят с важни и спешни задачи. А, ако действително не могат, то нито те ще се научат, нито Вие ще разбере, че те наистина не могат.
Въпрос 4: Дори и само понякога да правите това, считайте го за неправилно, защото Вие се разпореждате в този случай „през главата” на прекия ръководител, което води след себе си редица негативни последици.
Въпрос 5: Тук верният отговор е „често”, но всеки ръководител трябва да знае, че писменото делегиране е винаги по-ефективно. „Почти винаги” не е верен отговор, защото писменото делегиране не винаги е възможно. Под писмено делегиране не следва да се разбира възлагането на всяка задача да става с имейл или бележка. Това може да стане чрез добавяне на функционални задължения в длъжностната характеристика на служителя или в друг нормативно признат документ (заповед, процедура, …).
Въпрос 6: Безспорна е необходимостта от осъществяване на контрол над делегираните проблеми. Формите на този контрол могат да бъдат: контрол върху постигнатата цел или контрол над всеки етап от целта. При първата мениджърът не се намесва преди постигането на крайната цел, а дава съвети само при необходимост. При втората ръководителят пряко контролира всеки етап от възложената задача. През цялото време неговата интервенция има разпоредителен характер и по същество той решава какви корективни мерки да се предприемат. Ефективността на двете форми в различните случаи е различна. По принцип при делегирането на права първата форма е по-удачна. Все пак при решаването какъв да бъде контрола трябва да се изхожда и от фактори като компетентност, квалификация и способност за вземане на решения от подчинените, важността и характера на делегирания проблем и др. Затова тук няма категоричен отговор, а „понякога” е отговорът, който носи най-много точки.
Въпрос 7: Наистина Вие ще трябва да държите отговорен подчинения си, на който сте предоставили права да действа вместо Вас, но имайте предвид и това, че делегираният проблем е Ваш и Вие в никакъв случай не се освобождавате от отговорност, а Вашият пряк ръководител с право ще санкционира само Вас при неуспешното му решаване.
Въпрос 8: Тук категоричното „почти винаги” не е уместно, защото в определени случаи такова на пръв поглед правилно мениджърско поведение може да доведе до обратен ефект. Помислете не би ли могло, за определен тип служители, да покажете своето притеснение относно успешното решаване на задачата и това да ги амбицира. Те да пожелаят на всяка цена да Ви докажат, че могат и че Вие грешите в безпокойството си…А от това Вие можете само да спечелите. Не забравяйте различните хора се мотивират от различни неща, не съществува универсален мотиватор.
Въпрос 9: Златно правило. Винаги стриктно следва да бъдат определени правата и отговорностите като това е съобразено с ефикасността на средствата за контрол. И…писмено, по възможност.
Въпрос 10: Очевидно става въпрос за делегиране на права на Ваш служител,който също е ръководител, но с един ранг по-надолу в йерархията. Защо Вие ще санкционирате неговите подчинени? Това трябва да е негово право, така както и правото за разпореждане. Вие държите отговорен вашия подчинен и ще санкционирате него при неизпълнение на делегираната задача, а как той ще действа, когато неговите подчинени не изпълняват разпорежданията му – оставете той сам да решава това.